Две блондинки си говорят и едната...

Две блондинки си говорят и едната казва:
- Ау, муцка да знаеш какво ми се случи вчера! Мъжът ми получи анонимно писмо!
- Какъв ужас! И от кого?
Събрали се учени - лингвисти на симпозиум, за да обсъждат езиковите проблеми. По едно време така се обърнала посоката на дискусията, че всеки взел да хвали колко съвършен е неговият език, как дадено чувство можело най-добре да се изрази и т.н. Нашият представител слушал, слушал, па накрая му писнало да слуша глупости, станал и теглил следната реч: "Дами и господа, моите почитания към вашите езици, но няма по-богат и цветист език от българския. Ето тук съм ви приготвил няколко примера в подкрепа на твърдението ми: 1. Кажете, има ли някой език на тази планета, на който да има дума, означаваща нещо средно между "капе" и "тече"? Няма такъв. Аз съм проверил специално. А на български има - "църцори". 2. Има ли някой език, на който да има 4 степени на сравнение - няма. А на български има - далече, по-далече, най-далече, на майната си. 3. Има ли език, в който да има минало незапомнено време? Хе хе - няма. А на нашенски има - Бил съм се напил. 4. Имате ли вие бъдеще евентуално време в миналото? Нямате. А ние имаме - щял съм бил да работя. 5. Колко начина имате по заобиколен начин да кажете "не знам", когато ви питат нещо? Общо взето всичките се свеждат до един: "I don't know" "No idea" "I got no clue". А вижте ние колко по-заобиколно можем да го кажем: "Казва ли ти някой!" , "А сега де!" , "еб*ш ли му мамата!" , "а - сега ме хвана!" 6. И накрая, господа - хайде кажете - има ли език, в който да има една такава дума, която да може да замести всяка друга дума в този език? Няма! А на Български има - това е думата "такова".
Налага ти се да работиш в извънработно време. Като прос*итутка.
Обикновено работиш до късно. Като прос*итутка.
Като правило, нощем продуктивността ти се увеличава. Като на прос*итутка.
Плащат ти, за да задоволиш клиента. Като на прос*итутка.
Клиента плаща много, но почти всичкото го прибира шефа. Като при прос*итутка.
Плащат ти фиксирана сума, но трябва да работиш докато свършиш. Като прос*итутка.
Никога няма да започнеш да се гордееш с работата си. Като прос*итутка.
Плащат ти за удовлетворяване фантазиите на клиентите. Като на прос*итутка.
Трудно е да се обзаведеш със семейство и да го издържаш. Като прос*итутка.
Когато те питат с какво се занимаваш - не можеш да обясниш. Като прос*итутка.
Губиш връзка с приятелите си и започваш да комуниккираш със себеподобни. Като прос*итутка.
Клиента ти плаща хотелите и проработените часове. Като на прос*итутка.
Шефа ти има страхотен автомобил. Като на прос*итутка.
Когато удовлетвориш клиента те ценят. Като прос*итутка.
Но в края на краищата се чувстваш сякаш си се измъкнал от ада. Като прос*итутка.
Проверяват те за професионална пригодност със странни методи. Като прос*итутка.
Клиента винаги се стреми да плати по-малко, но очаква от теб чудеса. Като при прос*итутка.
Всяка сутрин се събуждаш и си казваш "Няма да се занимавам с това цял живот". Като прос*итутка.
Незнаейки нищо за твоите проблеми, клиентите очакват да им дадеш нужния съвет. Като от прос*итутка.
Ако нещо не е както трябва, виновният си ти. Като прос*итутка.
Налага се да правиш безплатни услуги на началника, приятели, познати. Като прос*итутка.

И се питаш "Абе аз служител ли съм или...?"