Някой ден ще стъпим на Марс...

Някой ден ще стъпим на Марс. Това ще стане когато учените измислят кораб който да издържи ритника на Чък Норис.
Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито - ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
- Уууу... я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу... Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете... Уууу... Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата - всички умълчани!
- Кво ви става бре хора?
- Мани, мани! Не е за казване!
- Нищо бе, речете!
- Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката...
- Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
- Е ти ни беше последна надежда. - рекла бабата. - Явно, сите че мреме...
- Ба що не размишлиш, чедо, - рекла тъщата - е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
- Ааа.., тая нема да стане - скокнала балдъзката. - Или като кака - или никак!!