Митре бил женен от година, а...

Митре бил женен от година, а вече взел да се оглежда у балдъзката. Много му се искало, ама го било страх, че ще се разчуе. Накрая измислил начин. Натоварил каруцата с чували с жито - ще ходи в съседното село на мелница. Изкарал каруцата извън село, па пеша се върнал, покатерил се на покрива и завикал в комина:
- Уууу... я съм вампирот! Сите, че ви изтръшкам, ако Митре не оноди балдъзката! Уууу... Сите, че ви изморим, че ви затрием! Да знаете... Уууу... Митре да оноди балдъзката!
Слезнал от къщата и отишъл с каруцата на мелница. След два дни се връща, а в къщата - всички умълчани!
- Кво ви става бре хора?
- Мани, мани! Не е за казване!
- Нищо бе, речете!
- Ти като замина и дойде вампирот и вика, че ни затрие всички, ако ти не онодиш балдъзката...
- Сакън бе хора, как можете от мен такова да сакате!
- Е ти ни беше последна надежда. - рекла бабата. - Явно, сите че мреме...
- Ба що не размишлиш, чедо, - рекла тъщата - е не чак наистина да я онодиш, барем малкочко, е те тоник!.
- Ааа.., тая нема да стане - скокнала балдъзката. - Или като кака - или никак!!
През гладните 80 години на миналия век един шоп решил да си купи компютър. Влиза в магазина и казва: "Каков компютер че ми препоръчате?"
- Ами вземете си американски, много е добър!
Шопът решил да го изпробва и написал текст: "Оти нема месо?". Компютърът отговорил с въпрос: "Какво значи "нема?"
- Не, не го сакам американскио компютер, он не знае български! Дайте ми друг!
- Ами ето ви един японски, отличен е!". Шопът пак запитал компютъра: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил: "Какво значи "оти"?
- И японскио не го сакам, и он не знае български! Сакам друг!"
- Ами ето ви един полски, сносен е". Шопът пак: "Оти нема месо?", а компютърът: "Какво е това "месо?"
- Па и тоя не го сакам, дайте ми друг!
- Ами вземете си наш роден "Правец", той със сигурност знае български. - И шопът отново: "Оти нема месо?", а компютърът отговорил строго и заплашително: "Кой пита?".