Човек разбира, че остарява, когато...

Човек разбира, че остарява, когато:

1. Всичките му любими филми излизат отново на екран, но вече цветни.
2. В ситуация с вземане на заложници най-вероятно е да ви освободят първи.
3. Повече време ви отнема да си починете, отколкото да се уморите.
4. Обвиненията срещу вас в с*ксуално посегателство стават все по-нелепи.
5. Мнозина от колегите ви се оказват родени в годината, когато е било последното ви повишение.
6. Когато ви се обаждат по телефона в 9 сутринта, започват с думите: "Събудих ли те?"
7. Дрехите, които сте запазили с надеждата пак да им дойде модата, отново излизат на мода.
8. Новият ви най-добър приятел е аптекарят.
9. Лекарят, а не катаджията ви съветва да забавите скоростта.
10. Спите отделно от зъбите си.
11. Започвате всеки разговор с: "В наши дни..."
12. Стигате до извода, че най-големият ви враг е гравитацията.
13. Започвате да се вълнувате от операциите, които правят на хората около вас.
14. Започвате да се задъхвате, докато играете шах.
15. Имате твърде много свободно място в стаята, но твърде малко в аптечката.
16. Знаете всички отговори, но никой не ви задава въпросите.
17. Детските ви играчки вече са за музея.
18. Децата ви вече са на средна възраст.
19. По ушите ви има повече косми, отколкото на главата ви.
20. Представата ви за вечер навън е да поседите на терасата.
21. Инвестицията ви в здравната застраховка най-после започва да се изплаща.
22. Ставите ви са по-точни от прогнозата за времето на метеорологичната служба.
23. Най-после вашите приятели пазят добре тайните ви, защото и те не могат да си ги спомнят.
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...