Каубой язди из прерията и изведнъж...

Каубой язди из прерията и изведнъж се обажда вътрешният му глас: – Спирай коня! – Ама защо… ама как… – спори известно време с гласа, но все пак спира. – Слизай на земята. Слиза. – Взимай лопатата и копай. Копае, копае, копае… Каталясва, иска да спре, но гласа настоява. Изкопава дълбока дупка и внезапно намира в нея торба злато. – Добре, сега мятай торбата на коня и потегляй към реката. Отиват до реката. – Сега намери най-дълбокия вир и хвърли торбата в него. Поучен от опита си, каубоят хвърля златото във вира и пита вътрешния глас: – Е, и сега? – Егати кефа, слушай как бълбука само!