Мари, боже - какви бяха тия...

Мари, боже - какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва...
Срещат се двама приятели след дълго време. Единият пита другия: - Какво правиш, не сме се виждали отдавна. Как си, какво ново около теб? - Добре съм, здрав съм си. - А жена имаш ли? - О, да, това там е петата ми жена. - Е как така бе, разкажи ми. - Ами четири пъти се развеждах. - Защо толкова много си ги сменял? - Ами защото първата беше спортистка. Всяка вечер, щом се прибера и ме почваше от вратата. Газ до дупка, темпо, повторения... Не издържах на този ритъм. Втората ми беше зъболекарка. Непрекъснато повтаряше: - Не е за вадене още, не е за вадене. Не можех повече да слушам и се разведох. Третата ми жена беше ватманка. Непрекъснато казваше: - Има още място, има още място. Четвъртата беше учителка: - Добре, но може и по-добре. Сега с петата вече съм супер добре. Тя е инженер на пусков обект. - Ако не стане сега, следващият път...