Не съм си поръчвала такъв живот...

Не съм си поръчвала такъв живот - нека някой друг плати сметката!
Един гей умрял и отива пред райските порти. Там Господ започнал да му чете досието. По едно време гея духнал листчето, Господ се навел да го вземе и през това време гея хоп и го оправил отзад.
Господ го погленднал, въздъхнал и продължил. Не след дълго гея пак духнал листа. Господ се навел и пак същата работа. Господ се ядосал и му казал:
- Ей, внимавай - още един път ми го направи тоя номер и отиваш в ада!
И пак продължил с досието. След десет минути гея пак го прави тоя номер, Господ го изгледал лошо и се навел да вземе листа. И гея пак го опънал. Господ ядосан го завел в ада и казал на дяволите:
- Тоя гей до 1 седмица да е сварен в най-големия казан и да не е останал и помен от него!!!
След 1 седмица Господ слиза и какво да види, всички дяволи наредени в кръг, по средата гея, а огънят даже не е запален.
Господ:
- Абе вие какво правите бе, аз ви казах да е унищожен до 1 седмица, а вие седите и го гледате!
А един дявол се провикнал:
- Аре като си много отворен, наведи са да запалиш огъня.
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: - Ама те са на обратно!… Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава: - А това не са моите обувки!… Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита: - А къде са твоите? - Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: - А къде ти са ръкавичките? - Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…