ШВЕДСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА: - Имало едно време...

ШВЕДСКА НАРОДНА ПРИКАЗКА:
- Имало едно време, един дядо и две баби...

Още вицове

След подписването на Санстефанския мирен договор княз Дондуков-Корсаков организирал в София тържествен прием по руски дворянски образец. Но тъй като българи за първи път щели да присъстват на такова светско събитие, към всеки руски дворянин бил прикрепен по един българин от списъка на бъдещите участници в автономното управление на България, за да бъдат научени как да се обличат, какво да правят и как да се държат по време на приема.
Към граф Николай Игнатиев бил прикрепен бай Ганьо Балкански. И така, "обучението" започнало. Най-напред графът подстригал и обръснал бай Ганя, накарал го да се изкъпе, макар че Ганьо преди една година вече се бил къпал във вира край село, после сменил байганьовите бозяви потури с французки панталони, конопената кошуля - с копринена риза, елека - с жилетка, сетрето - с фрак, ямурлука - с лоден, гуглата - с бомбе, цървулите - с лачени трандафори, гегата - с "бастон". Минути преди да потеглят с каретата на графа, бай Ганьо попитал: "Ами какво да говоря там, бе графе, като аз знам само да псувам?", а графът отговорил: "Не беспокойся, г-н Балканский, ты только слушай мои слова и говори что-то близко к ним".
Пристигнали двамата в бившия мюдюрлюк, преустроен като временно културно средище, и се отправили към залата. На вратите всеки съобщавал титлата и името си на висок глас, за да узнаят присъстващите кой влиза. Графът вървял напред, а след него се тътрел наш бай Ганя. Прекрачвайки в залата, гафът обявил: "Граф Игнатьев!" Крачка след него стъписаният бай Ганьо се чудел какво да каже, ама хеле, сетил се, че трябва да каже нещо близко до словата на графа, и тогава той гръмогласно обявил: "Площад Славейков!"...

Жена към мъжа си:
- Мислиш ли за нея?
- Не.
- Мислиш, мислиш. Ако не мислеше, щеше да попиташ "За Коя?".

Един човек отишъл в една кръчма да запива. Казал на келнера: една чаша водка за тебе за мене и за оркестърa. И цяла нощ така. Станало 6 часа сутринта и всички били мотики. Келнера обаче намерил сили да даде сметката на човека, а той чу отвърнал че няма пари и веднага след тези свои думи бил пребит. На другия ден обаче той отново отишъл в тази кръчма и казал на келнера: една чаша за мене и за оркестъра. Келнера се учудил и попитал: а за мене няма ли? А човека чу отвърнал: мани ти като се напиеш налиташ на бой.

Царят на животните (лъва) обявил трудов ден и събрал всички животни на една полянка в гората. След началото на трудовия ден лъвът започнал да прави проверка за присъствие и установил, че единствено заека липсва. Решил да се разходи до хралупата на заека, но когато стигнал се сепнал от закачената на вратата бележка - "Е*ЕМ". Почесал се компетентно лъва по гривата и си помислил: "Е, хайде този път ще му простя! Нали като бях на неговите години и аз съм правил такива неща!"
Минало известно време и лъвът решил отново да организира трудов ден за всички животни. След обичайната проверка лъвът отново забелязал, че заека го няма и този път. Решил пак да отиде до хралупата му и да види какво става. Отива и какво да гледа, същата табелка стои, закачена на вратата с гръмкия надпис - "Е*ЕМ". Помислил малко лъва, но отново решил да прости на заека с мисълта: "Той е млад! Сега му е времето!"
Минало не минало известно време, лъвът решил за трети пореден път да организира трудов ден. Този път той въобще не бил изненадан от липсата на заека, но ей така решил да отиде до хралупата му, за всеки случай, да не би пък този път да му се е случило нещо. Прямотата на все още висящият там надпис: "Е*ЕМ" направо влудило лъва до такава степен, че му писнало на гривата и разбил вратата, а вътре що да види - заека, седнал на един стол, гледа телевизия и хрупа моркови.
- Абе, заек, каква е тази табела на вратата ти "Е*ЕМ", а така като те гледам нищо не еб*ш, ами само си лежиш? - попитал, изпадналият в недоумение лъв.
- Абе, Е*ЕМ ВИ ТРУДОВИЯ ДЕН, БЕ"- креснал заека на лъва.

гласувай

Министърът на образованието за 5-ти път не може да вземе матура. Министърът на здравеопазването припадна на опашка в поликлиниката. Умря депутат от глад, преживявайки един месец с минимална заплата. Доволен, дядото пусна златната рибка…

виж още вицове