Една жена родила две деца. Едното го...

Една жена родила две деца. Едното го кръстила -  Няма да ти кажа, а другото Мозък. Един ден те се разхождали в парка. На Мозък му се доходило по малка нужда и отишъл в храсталака. А, другото момче срещнало един полицай. Полицаят го попитал:
- Абе, дете как се казваш?
- Няма да ти кажа!- отговорило момчето.
- Абе, дете как се казваш? - попитал пак полицаят.
- Няма да ти кажа!- отговорило отново момчето.
- Абе, дете ти мозък имаш ли? - попитал полицаят.
- Да, там зад храстите пикае!
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...