Върнал се мъж от командировка. Жена...

Върнал се мъж от командировка. Жена му казва:
- Скъпи, чувствам, че си ми изневерявал!
- Стига глупости! Защо мислиш така!
- Все пак се казвам Лили, а ти вече два пъти ме наричаш Мишо...
Логика
Дъщерята: Тате, а какво е това... прос*итутка?
Бащата: Боже! Къде си чула тази дума?
Дъщерята: В детската градина. Владко ми каза, че съм прос*итутка.
Защото не му давам вече... А давам на Митко.
Бащата: Какво????!!!
Дъщерята: Плюшеното мече! Не му давам да си играе с плюшеното мече.
Бащата: Уф, Слава Богу! Този твой Владко е - глупак. А прос*итутка... Това е лоша жена - ето какво е.
Дъщерята: Защо лоша?
Бащата: Защото е продажна!
Дъщерята: Значи - леля Мария е прос*итутка?! Тя продава в магазина! Следователно - е продажна.
Бащата: Не - леля Мария продава сувенири и не е продажна. А прос*итутката продава себе си.
Дъщерята: Как така - себе си?
Бащата: Много просто! Този, който иска може да я купи. За известно време!
Дъщерята: За какво?
Бащата: За да спят!
Дъщерята: Да спят?
Бащата: Да, в едно легло!
Дъщерята: Тогава излиза, че прос*итутка е... мама!
Бащата: Ти полудя ли!?
Дъщерята: Ами нали тя спи с теб за пари?
Бащата: Как за пари?
Дъщерята: За твоята заплата!
Бащата: Нима това са пари!... Не, тя е с мен... от любов. Надявам се....
Дъщерята: Както и с чичо Петьо?
Бащата: Какво??!! С какъв чичо Петьо?
Дъщерята: От втори вход. Ами, когато ти беше в командировка, у нас пренощува чичо Петьо. В едно легло с мама.
Бащата: Петьо? В леглото? Ще и дам аз на нея! Прос*итутка!!! (И изхвърчава)
Дъщерята: Странно... как така мама ще е прос*итутка, ако е с чичо Петьо от любов, а не за пари?
Ленив ден в малко гръцко село. Дъжд се сипе като из ведро, улиците са опустели. Времената са трудни, хората са затегнали коланите, всеки е задлъжнял на някого, всеки живее на кредит. Точно в този ден един богат германски турист решава да се отбие в селото, паркира автомобила си пред скромния местен хотел и влиза вътре. Слага банкнота от 100 евро на рецепцията и казва на собственика, че първо иска да погледне стаите и тогава ще реши дали да наеме някоя за през нощта. Хотелиерът му дава няколко ключа и в момента, когато чужденецът се качва на горния етаж, той тутакси грабва банкнотата от 100 евро и тича до близката месарница, за да плати дълга си на месаря. Месарят взима банкнотата от хотелиера и хуква надолу по улицата, за да се разплати с фермера, от когото купува прасета. Фермерът взима банкнотата от 100 евро и бързо отпрашва да си плати сметката за храна и гориво към фермерския доставчик. Фермерският доставчик взима банкнотата от 100 евро, която му е дал фермерът, и тича да си плати дълга за вино и узо в местната таверна. Кръчмарят приема банкнотата от 100 евро и мълчаливо я приплъзва към местната прост*тутка, която в този момент отпива от питието си на бара, и която заради кризата влизала в положение на клиентите си и също предлагала услуги на кредит. Прост*тутката взима банкнотата от 100 евро и забързва към скромния местен хотел, за да си плати за стаята, която ползва. Собственикът на хотела приема банкнотата и я поставя на мястото, на което е била до преди малко, така че богатият чужденец да не заподозре нищо. В този момент, туристът слиза обратно до рецепцията, посяга към банкнотата от 100 евро, като обяснява, че стаите не задоволяват вкуса му, прибира си парите в джоба, качва се в колата си и напуска селото. Никой нищо не е произвел. Никой нищо не е спечелил. Но пък сега вече цялото село се е издължило и гледа на бъдещето с много повече оптимизъм.