Парадокс! Когато са нужни пари...

Парадокс! Когато са нужни пари - ги няма, а когато не са нужни, пак ги няма!
Столичен гъзар, истинско дупе, зализано, татуирано и невъзмутимо, по случайност си е останало в сряда вечер в къщи. Към 3.00 часа се звъни на вратата му. Отваря - ослепителна, спираща дъха красавица!!! След 30 секунда стъписване, дупето успява да отвори уста: - Дааа?! Познаваме ли се? - Не. Но сега ще се запознаем... - усмихва се момичето. - Нали?!!! - обнадеждено се ухилва дупето. - Да. Приятно ми е. Аз съм Смъртта. - Моля?! Даааа, бе!!! Кажи честно?!! - Напълно честна съм. Аз съм Смъртта. Тонът на момичето не търпи възражение. - Ееее, така ли изглежда смъртта?! - Да. Ти какво очакваше?! Скелет с коса? - Не, ама... За какво си дошла?! - Е, как?! За теб съм дошла... Стъписване. Осъзнаване. Отричане. Потрес! Дупето, изоставило самоувереността си е на път да ревне... - Е, добре де... Как може така да изглеждаш?! Каква смърт си ти? Следва лаконичен отговор: - Нелепа.
Тя каза: Нямаш хубаво тяло.
Той започна да тренира плуване и стана майстор на спорта.

Тя каза: не си достатъчно мъжествен.
Той замина доброволец в Чуждестранния легион и се върна с медали за смелост.

Тя каза: глупав си.
Той завърши университет и аспирантура, защити дисертация и написа книга.

Тя каза: не можеш да ме издържаш.
Той заряза науката, отвори фирма и започна свой бизнес, който скоро започна да носи хубав доход.

Тя каза: ти си канцеларска мишка.
Той започна да се заниамва с парашутизъм, сноуборд, подводно плуване.

Тя каза: алчен си.
Той й купи къща в "Бояна" и "Порше".

Тя каза: безнесът направи от теб дяволски бездушен човек.
Той си продаде всичко, затвори бизнеса и с всичките пари построи дом за бездомните хора.

Той отиде при нея с един букет цветя, пораснал, със стари дънки, отслабнал и гладен.
Тя каза: Кво се чудиш? Не те обичам и това е...