Децата са цветята на живота! Продавам...

Децата са цветята на живота! Продавам семена!
БИСЕРИ ОТ БЛИЗКИ И ДАЛЕЧНИ БАНКИ: - Извинете, с хора работите ли? - Ще внасяте или ще теглите? - Аз тегля цял живот! - Вие на постоянен трудов договор ли сте? - Не, общ работник съм. - Ще внасям на един ибан. - Миналият път бяхте с друга прическа, или по-скоро не бяхте вие. - ЕГН-то ми е 0889, не, не 0898, а бе 8301… - Аз имам две вносни бележки и искам да ми кажете на коя и изтича падежа днес. - Снахата имала тука некви остатъци. Искам да и ги взема. - Госпожо, сметката ви не е в нашата банка, няма как да изтеглите. - Няма значение, бе, на мене тука ми е удобно да идвам! - Вие за каса ли чакате? - Не, за моя мъж. - Обяснете тия неща на жена ми, защото аз съм по принцип доста неадекватен. - На ченгела ви ли да се подпиша? - Къде тук мога да общувам с банката? - Може ли да внеса 52 лева или приемате само кръгли суми? - Какъв е редът да се откажа от вас? - Внасям си точно на обречените дати. - Не си знам онези неща отпред.
Вървяла си Червената Шапчица, през големия град до радиото, за да поздрави баба си, за рожденния ден. Както си вървяла по улицата, до нея спряла една лимузина, с тъмни стъкла. Задното стъкло бавно се спуснало, от там се показал костюмиран вълкът и попитал:
- За къде, си тръгнала Червена Шапчице?
- Ами, отивам до радиото, да поздравя баба си за рожденния й ден.
- Имаш късмет, Червена Шапчице, защото аз съм шефът на радиото. Качвай се в лимузината и ще я поздравиш!
Червената Шапчица се качила и потеглили. По пътя Червената Шапчица казала развълнувано:
- Толкова съм Ви благодарна. Ще направя всичко за Вас!
А вълкът това и чакал. Веднага свили в една тъмна и тесна пряка, вълкът си разкопчал дюкяна, извадил си инструмента и казал:
- Е, Червена Шапчице, почвай!
- Ама аз... такова... много съм притеснена... за първи път ми е...
- Не се притеснявай, винаги има първи път.
- Е добре - казала Червената Шапчица.
Тогава тя му хванала инструмента с ръка, отворила уста и започнала:
- Скъпа бабо...