Преди доста години Енрико Карузо, в...

Преди доста години Енрико Карузо, в разцвета на своя талант и кариера, пътувал "инкогнито" и замръкнал в някакво забутано градче в някаква още по-забутана държавица. Все пак там имало странноприемница и именитият певец решил да преспи в нея. На регистратурата той, без да се съмнява в своята всемирна известност, съобщил лаконично името си: "Карузо".
Изненадан, собственикът възкликнал: "Добре дошъл в нашия хотел, уважаеми пътешественико-корабокрушенец Робинзон Карузо!".
Мъж е поканен на офицерски бал. Обикаля той между гостите с чаша бяло вино в ръка и си търси дама. Насреща му - възрастен генерал. Заприказвали се, харесали се, започнали дружески да се потупват и да смигат на жените. По едно време мъжът попитал:
- Слушай друже, а според тебе онази русата, която седи там в дъното на залата, може ли да духа?
Генералът с напета и бавна походка се отправил в тази посока, спрял пред дамата, разгледал внимателно лицето й, върнал се и казал:
- Може!
Мъжът отвел веднага мадамата в друго помещение, където били насаме и след като се върнал казал:
- Духа и още как, направо щеше да ме отнесе. Ами тази, с червената рокля пред нас, тя може ли?
Генералът отишъл при дамата, дълго и внимателно разглеждал лицето й, върнал се и казал:
- И тази може да духа!
Мъжът отново се убедил в съседната стая, че генерала е прав. Накрая попитал:
- Всъщност, би ли ми казал как така безпогрешно определяш дали една жена го може?
- Вглеждам се в лицето й. Има ли уста - значи духа!