Жена ми е като мобилен...

- Жена ми е като мобилен телефон!
- Толкова малка?
- Не, като свърши парите не ми говори!
Стоят си едни катаджии на един забутан прашен път и скучаят. По едно време единия забелязал облак прах в края на пътя и бясно приближаващ черен мерцедес, скочил с още по бясна от тази на мерцедеса скорост и размахал палката, последвали спирачки и черната кола заковала точно пред полицаите, които надничали през абсолютно черните прозорци и нищичко не виждали вътре. Тогава единия се навел и почукал на прозореца на шофьора, той бавно се смъкнал, а от вътре се разнесла такава воня че полицаите подскочили поне три метра на зад. В колата доволно стоял мръсен и миризлив клошар:
- Добър ден господа полицаи!
- Абе ти от къде я открадна тая кола бе?!
- Не съм господин полицаи, моя си е.
- Как твоя бе, такива миризливци като тебе не карат такива коли...
- Подариха ми я господин полицаи, защото притежавам една дарба с която сам помогнал на много хора.
- Каква е тази дарба?!
- Ами господин полицаи, когато се изсера на главата на някои плешив, му пониква коса и затова хората ми подаряват разни неща.
- Хммм - казал полицаят и се почесал по плешивата тиква - ами дай да направим нещо по въпроса, пак ние ще забравим, че сме те виждали?
- Добре - казал клошаря и излязъл от колата.
И тъкмо отишли в близките храсти, полицаят си свалил фуражката, клошарят клекнал над главата му и от прашния път се появили два джипа с мутри, единия доволно се подал през прозореца и казал:
- Е*аа маа му, тоа ако се изсере на още едно ченге на главата и ше му подаря и вилата си...
Когато се прибирам у дома не светвам лампите в моята стая и затварям плътно вратата. Съвсем бавно спускам щорите, за да няма никакъв шанс случаен, твърде любопитен минувач да надзърне и да види какво се случва в тази стая. Приближавам се до леглото... събличам се мнооого бавно и вадя от шкафчето вълнуващо, шумяща найлонова торбичка с голям твърд предмет в нея. Предвкусвайки ноща потрепервам... нежно разтварям торбичката... Ръката ми плахо напипва гладката твърда повърхност... през тялото ми преминават непознати вълни... Лягам в леглото, а то победоносно поскърцва в отговор.. .Меката възглавница нетърпеливо ме призовава да я докосна с парещи бузи... Но не трябва да лягам! Настанявам се удобно на леглото, облягайки се на стената... Пръстите ми усещат всички малки неравности по повърхността... на предмета... Пулсът ми се учестява, предусещайки блаженството, което ще изпитам. Включвам осветлението над главата си, любувайки се на продълговатите форми, с онзи така възбуждащ червен цвят на неговата обвивка... Отварям този шибан конспект и чета, чета ли чета - цяла нощ... Какво да се прави - сесия!