Отива един човек да търси работа...

Отива един човек да търси работа във ферма.
- Искам 1000 лева заплата!
- Чакай, бе! Хората тука вземат по 50-60 лева, а ти 1000?! Че какво повече знаеш?
- Ами... Разбирам езика на животните.
- Добре. Я ела тука.
Завел го шефа при свинете. Животните изгрухтели.
- Аха. Шефе, казаха, че са се опрасили с 5 прасенца, а вие и кмета сте писали 3, 2 сте си ги поделили!
- Сакън! Тихо! Добре, добре! Разбрал си някакси. Ама я ела при кравата!
Кравата измучала.
- Да, шефе. Ами тя каза, че дава по 10 литра на ден, а вие с кмета пишете 5, другите си ги вземате!
- Добре! Добре! Тихо! Нает си! 1000 лева! 2000 лева! Само мълчи!
Отиват те да уредят договора, минават покрай овцете, и те изблейват. Шефа бързо казва:
- Не ги слушай, не ги слушай! С кмета бяхме пияни!
Три прос*итутки си скучаели на магистралата. По едно време едната казала:
- Колежки, ние тука, както цяло се плющим по пътищата, дали ако сега си метна прашките на оная стена и ша залепнат?
- Ами айде да видим!! - казали другите ку*ви.
Кифлата си свалила умирисаните, кирливи и лепнещи прашки и ги метнала по стената отсреща. Прашките залепнали и не мръднали.
- Кво ше кажете, а? - казала самодоволно уличницата.
Втората я изгледала с насмешка, събула си почернелите вече подобия на прашки и ги запратила по стената. Те обаче се свлякли бавно, оставяйки диря като от охлюв, само че зелена. Третата дърта ку*ва, която била най-стара в бранша казала:
- Гледайте момичета, как се прави!
И тя си метнала прашките, които вече приличали на топка водорасли. Те залепнали на стената, тръгнали да се свличат, оставяйки зелено-оранжева диря, но от тях изскочили някакви паяшки крачета и те запълзели пак нагоре...
Трите гнусни кранти се гледали умно известно време и накрая едната казала:
- И като се замисля, че всеки втори клиент разказва как сме били по-хигиенични от жена му...
Петък. Последен ден от седмицата, после уикенд. Качвам се в таксито, но с оглед сезона съм със секси ушанка, секси палто и секси три ката дрехи под него и ми става топло. Опитвам се да отворя прозореца - няма копче. – А! - възкликвам изненадано към шофьора... Няма ви го копчето за прозореца! – Той е сензорен. - равнодушно отговаря той, докато висим на светофара. – Как сензорен? – Ми така... Плъзгаш пръсти отгоре надолу, кат' при телефоните. Плъзнах надолу - Оооо! Отваря се! Плъзнах нагоре - затваря се. Докато стигнем до работата не спрях да си играя. Шофьорът потрисаше рамене от сподавен смях, радваше се с мен от детския ми възторг. Но аз бях толкова въодушевена! Не живея ли в най-добрия град! С най-добрите таксита, със сензорни прозорци! Пристигнахме. Понечих да слизам, а шофьорът ме спря: – Госпожо, само да ви предупредя, да не се излагате пред хората. Това с прозореца беше шега, копчето е ей тук, до мен. Мислех да ви кажа още първия път, но вие така се радвахте... Помислих си: - И защо ми го каза? Уби всичко детско в мен...