Мъжете се учат от своите грешки...

Мъжете се учат от своите грешки. Жените, от чуждите се вдъхновяват!
Новобогаташ отива в църквата на изповед. Свещеникът го пита:
- Какъв е твоят грях, сине мой?
- Отче, много съм алчен.
- Алчността, това е сериозен грях. Този грях трябва да се пречисти, сега, като си тръгнеш от църквата, ще дадеш 50 долара на първия срещнат човек.
- Каквоооо? ? ! ! 50 долара на първия срещнат! !? ?
- Да, синко, ако искаш да си изкупиш греховете, длъжен си да започнеш точно с това.
Излиза богаташът от църквата и решава да послуша свещеника. Оглежда се - около църквата няма никакви хора. Тръгва по улицата и вижда на ъгъла облегната една девойка - къса пола, отдолу се подават дантелите на чорапите, червило, грим, дълга коса, огромни гърди..... и т. н.
Приближава се той до нея, подава й банкнота от 50 долара и казва:
- Ето, вземете!
- Не става, пич. Малко са! Трябва да дадеш 100 долара.
- Защо 100? ? ! Попът каза да ви дам 50..
- Мани го ти попа, той е редовен клиент...
Иванчо отова при баща си:
- Тате, тате, татееее дай 10 лв.
- Що са ти ве ахмак?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо отива при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 10 лв. ще се съблечеш ли гола?
- А ми за 10 лв. Само ще си сваля блузата.
- Ами добре – казал Иванчо и й дал 10 лв.
На другия ден Иванчо отива пак при бащаси:
- Тате, тате, татееее дай 20 лв.
- Сега пък за кво са ти бе тюфлек?
- Бизнес тате, бизнес.
Дал му баща му парите и Иванчо пак при мелничарката и я пита:
- Мелничарке за 20 лв. ще се съблечеш ли гола?
- Ами добре.
Дал и той парите. И я пита за колко пари ще му се пусне. А тя :
- Ами за 50 лв.
На другия ден Иванчо отова при баща си и пак:
- Тате, тате, татееее дай 50 лв.
- Какво пак искаш бре диване?
- Бизнес тате, бизнес.
Баща му кво да го прави един син дал му ги, но този път решил да го последва да види какво ги прави тия пари. Какъв е аджиба тоя бизнес.
Отива при мелничарката нашия Иванчо и казва:
- Мелничарке ето ти 50 лв., ай ся да се е*ем.
- Ами добере Иванчо.
Почнали те да се чукат, а бащата на Иванчо гледа през прозореца. По едно време на мелничарката й станало много хубаво, Иванчо усетил и казал:
- Мелничарке аз си тръгвам.
- Стой, стой бе Иванчо.
- А не аз си тръгвам.
- Стой, стой ще ти дам 20лв.
- А не тръгвам си.
- Стой, стой ще ти дам 50лв.
- А не тръгвам си.
- Стой ще ти дам 100лв.
- А не.
- Стой ще ти дам 200лв.
- Не не тръгвам си.
В това време от прозореца се чуло:
- Вземи ги бе ахмак, вземи ги.
- А бе тате трай си малко, цяла мелница щях да ти подаря.