Моля да бъда съден при...

- Моля да бъда съден при закрити врати.
- Защо?
- Хремав съм.
Един млад послушник пристига в манастир и игумена го развежда из манастира. Влизат в една стая, в която има маса, отрупана с всевъзможни вкусотии и игуменът казва: - Тук, чадо мое, можеш да ядеш каквото поискаш и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не! Влизат в друга стая с маса, отрупана с всякакви маркови напитки. - Тук, чадо мое, можеш да пиеш каквото и колкото поискаш всеки ден, само в петък - не! Влизат в трета стая, пълна с раса, килимявки и прочее попски облекла. - Тук, чадо мое, можеш да се преобличаш колкото искаш всеки ден, само в петък - не! Накрая го въвежда в една малка стая, където има един долап, отваря долапа и се вижда един гол задник. - Тук, чадо мое, можеш да идваш и да чукаш колкото искаш, само в петък - не! Младият послушник бил много доволен и казал на игумена: - Отче Игумене, всичко в манастира много ми харесва и с радост ще остана да служа на Бога, но защо мога да ползувам всички тези блага през всички дни, освен петък? - Защото, чадо мое, в петък си дежурен по долап.
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"