Дядо Коледа седна да чете писмата...

Дядо Коледа седна да чете писмата на децата от България. Чете, чете... И започна да нарежда в чувала учебници по български език.
Двама комшии по етаж редовно си пиели вечер ракията. Единият касапин, а другият треньорът на националния отбор по бокс. Една вечер, както си пиели ракията от дума на дума станало въпрос, че треньорът заминава след седмица с отбора в Щатите. Касапинът му се примолил, ако има възможност да го вземе със себе си, защото никога не е напускал България. Другият се позамислил, изпил още една ракия и му казал: - Знаеш ли, комшу, като те гледам би могъл да свършиш работа. Точно представителят ми тежка категория е болен и бих могъл да те включа на негово място. Става, но ще трябва да се явяваш на ринга. Речено-сторено. Пристигнали в Щатите и когато се наложило нашият касапин да излезе на ринга треньорът го напътил: - Трябва просто да се пазиш да не те свали на земята, тогава ще загубим само по точки. Ясно? - Ясно! - отговорил касапинът. Изтекъл първият рунд, започнал и вторият. Нашият само се крие, понася стоически ударите, но не нанася нито един удар като, въпреки всичко остава на крака. В почивката треньорът го попитал: - А Бе, Пешо, Не можеш ли поне веднаж да го удариш? - Не си казал, бе комшу. Ще го млатнем. Започнал третият рунд и не изминали още и 15 секунди касапчето нанесло един удар и янкито се проснал на ринга. Съдията започнал да отброява до десет, а нашият попитал треньора: - Тоя какво прави? - Такъв е редът, трябва да брои до десет, за да му се даде възможност да стане. - Кажи му да не си губи времето. Аз с тая ръка бик убивам, та тоя ли ще стане.