Действието се развива в мрачните шестдесет...

Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство. Чука се и на вратата, застава поет. - Искам да публикувам стихотворение! Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово. - Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта." - Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор. - Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам. На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение. - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал." - Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора. - Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"