Сауна. Групово посещение на отряд борци...

Сауна. Групово посещение на отряд борци. GSM-те седят наредени на полица. Звъни нечий.
- Ало? - вдига един дебеловрат.
- Скъпи, а бе, знаеш ли какви хубави обувки видях в магазина на ъгъла... дай ми пари да си ги купя.
- Колко?
- 300 долара
- Кво? Ти луда ли си ма? Аз за 300 долара убивам 2 човека бе! - ядосал се мутрафона.
- Ще ти се разсърдя и няма да ти пускам една седмица.
- Добре бе, добре... нали знаеш къде са парите... аре чао.
След 5 мин пак звъни същия телефон:
- Ало?
- Скъпи, а бе, знаеш ли каква хубава рокля видях в магазина на ъгъла... дай ми пари да си я купя.
- Колко?
- 500 долара
- Кво? Ти луда ли си ма? Аз за 500 долара убивам 3 човека бе! - ядосал се мутрафона.
- Ще ти се разсърдя и няма да ти пускам две седмици.
- Добре бе, добре... нали знаеш къде са парите... аре чао.
Минават още 5 мин:
Дзррррррррр!
- Скъпи, а бе, знаеш ли каква хубава шапка видях в магазина на ъгъла... дай ми пари да си я купя.
- Колко?
- 700 долара
- Кво? Ти луда ли си ма? Аз за 700 долара убивам 4 човека бе!-вбесил се вече мутрафона.
- Ще ти се разсърдя и няма да ти пускам три седмици.
- Добре бе, добре... нали знаеш къде са парите... аре чао.
Още 5 мин:
Дзррррррр!
Хваща нашия телефона, поглежда го и казва:
- А бе на кой е тоя телефон бе да го е*а?
Седи си един композитор вкъщи. Работа няма. Пари няма. Криза… И изведнъж телефонът му звъни. Обажда му се един приятел режисьор:
— Трябва ми тема за финалните надписи на филма. Ще праснеш ли нещо простичко? Премиерата ми е след две седмици, помогни ми, че съм на зор!
— Нямаш грижа! Кажи ми само за какво е филма, да не се изложа с музикалната тема?
— В него изобщо няма музика! Темата ми трябва само
за титрите. Представи си: от сухо дърво се отронва лист и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, и в момента, в който стига до земята — започват твоята тема и надписите.
— ОК. След седмица ще съм готов!
И гладният композитор сътворил неимоверно красива, дивна музика — направо за "Оскар". Пратил я на режисьора.
Той му благодарил и го поканил на премиерата…
Отива композиторът — залата празна. Само на балкона седят възрастна двойка — и двамата над 80-годишни.
Ясно, мисли си композиторът, драмата вече не е на почит, само възрастните ги интересува.
Седнал, светлините изгаснали и започнало…
На фона природата младеж в самозабрава чука мадама с огромни ц*ци, като баскетболни топки.
След това дошла нова двойка, разменили се… После - негри, куци, сакати, зайци — екранът вече не ги побира!
След това притичало и едно кученце!!! Първо оправило всички, след това всички оправили него…
И тук камерата показва в едър план сухото дърво, листото се откъсва и с бавен зигзаг пада на мокрия асфалт, звучи неземна, дивна музика и започват надписите.
Светват лампите…
Композиторът седи в шок, червен като домат от срам.
Мисли си "Мамка му и режисьор, как ми услужи! Какво ли ще си помислят хората сега за мен!" Става от мястото си и с тази мисъл тръгва към изхода и забелязва, че възрастната двойка седят в прединфарктно състояние, и го гледат…
Той не се сетил да им каже нищо друго освен:
- Музиката е моя!…
А те, продължавайки да гледат със стъклени очи празния екран, му отговарят:
-… А кученцето е наше...