Момичета! Недейте да чакате красивия принц...

Момичета! Недейте да чакате красивия принц да дойде на бял кон!
Най-често идва само конят!
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Седят си българин и руснак на Созопол на плажа
бедни като църковни мишки и си говорят.
Руснака на Българина:
- Еее, мама му стара писна ми от немотия! Обещавам ти че догодина ще съм богат и известен и ще имам къща точно тук на тоя плаж!
Българина му се присмял:
- Ха, бе ти пари за баничка немаш та за къща ли?
- Ще видиш ела догодина по същото време и ще видиш...
Речено сторено.
Минала година отишъл българина на плажа и гледа една страхотна къща с басеин и сичките му екстри, а от нея излиза руснака и му се хили.
- Как направи тая къща бе? - пита нашия.
- Виждаш ли е оня мост дето е построен на половина?
- Да виждам го.
- Парите от другата половина са в къщата!
Българина се поогледал па рекъл:
- Ела след 1 година и ще видиш аз какво ще ти покажа!
Идва руснака след една година, слиза на летище София и от там го посрещта наш пич:
- Брате отиваме във Видин.
- Че какво ще праим там?
- Ще видиш!
Отиват те и точно на брага на Дунава се извисява една къща ама палат с тенис кортове, голф игрище и сичките му глезотии.
- Абе как я построи тая къща? - пита руснака.
- Виждаш ли еееееее оня мост?
- Е не го виждам!
- Е не го виждаш!