Двама борци се возят с джипа...

Двама борци се возят с джипа си през пустинята и единя възкликнал:
- Леле баси и поледицата!
- По кво позна бе?!
- Глей колко пясък са посипали...
Телефонен разговор с любимата: - Алооо, кажи, Норо. - Събудих ли те, меченце? - Да. - Обаждам се да ти кажа, че ще ти се обадя по-късно. - Добре. - Хайде спинкай си, няма да те занимавам... само ще пуснеш ли пералнята после – заредена е? - Не. - Искаш ли довечера да ме заведеш на галерия? - Ще пусна пералнята. - Слушай сега: завърташ голямото копче обратно на дясно до седма позиция, а малкото до 40 градуса, с третото, дето е по към вратата (ако я гледаш с гръб), нагласяш центрофугата на 1000 оборота. После сипваш две капачки пълни на пет осми омекотител и половината на три капачки и четири седми течен прах. Запомни ли? - Да. - Лъжеш. - Да. - Кога ми е рожденият ден? - Като стане време да слагам зимните гуми – около 14-тия кръг на английското и 16-тия на италианското първенство. - Мразя те. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Не ми се подмазвай, глупако. Изобщо не си мислиш за мен! - Мисля си. - Кога? - Един път мислих за теб, докато си обувах чорапите. - И какво по-точно? - Дали, ако ме ухапеш, отровата ще проникне през тях. - Много смешно – идиот. Едвам те понасям. - И аз. - Какво и ти!? - Обичам те. - Ае я ми са махай от главата. Защо изобщо ми звъниш!? Поне иди купи храна за котката. - Тя яде вече – кюфте на скара и салата алабаш от снощи. - Олигофрен!!! Знаеш, че първо ще го гони един час из целия апартамент, а после ще закопае половината кюфте някъде в дивана. Онзи ден намерих вътре глава от шаран. Така вонеше – мислех, че е от теб. - И аз. - Между другото ми дойде. - Пак ли? - Да. - Смяташ ли, че ако купя котешка храна, ще ти спре? - Нищо не пречи да пробваш! - Добре. - Айде изчезни... после ще ти се обадя... и без това днес не ми се говори...
След смъртта им Бай Ганьо и един американец попаднали в Ада. Посрещнал ги Дяволът на вратата и им казва: - Имате право на избор. В кой Ад искате да отидете. В българския или в американския? - Ами каква е разликата? - В американския Ад трябва всеки ден да изяждате по една кофа с лайна, а в българския по две. Американецът естествено, без да се замисля, избрал американския Ад. Бай Ганьо се замислил малко и казал: - Аз съм българин. Патриот. Обичам наште планини зелени. Цял живот живея в България. За какво сега да се променям? Избирам българския Ад. След един месец се срещат Бай Ганьо и американеца. Решили да споделят впечатления. - Е, как е у вас – пита Бай Ганьо? - Прекрасно – казал американецът! - Изяждам сутрин една кофа с лайна и целия ден съм свободен. А у вас как е? - Ами, какво да ти кажа. При нас е както обикновено. Българска му работа. Вечно неуредици и неразбории. Или лайната забравят да ги доставят. Или като дойдат, не са достатъчно и не стигат за всички. За мене все не стигат.