Аз, между впрочем, далеч не...

- Аз, между впрочем, далеч не съм толкова глупава... - Вярно е! Далеч не си толкова глупава, но наблизо...
Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Неиздаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..". След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..". След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха....".
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякахме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът й.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...
Късно вечерта Вуте се прибира от работа и още от вратата казва на Пена:
- Приготви ми чиста риза да се преоблека, че отивам на събрание на кооперацията. И се приготви защото като се върна ще ти ударя един як бой.
- Защо бе Вуте? - пита го Пена и не разбира нищо.
Вуте заминава на събрание, а Пена сяда на масата и започва да гадае защо и какво ще и се случи като се върне Вуте.
- Да знае за онази дивотия с комшията? - не,не,не. Няма от къде да знае. Да се е досетил за връзката ми с Гочето? - не,не,не.
Тъне в догадки Пена и чака да се върне Вуте. Към един часа през нощта се връща Вуте и Пена нетърпеливо пита какво е станало и защо се забавил толкова много.
- Трудно избрахме председател на кооперацията - отсича Вуте. Просто никой не иска. Ние предлагаме, а те си правят отвод след отвод и така часове наред.
- И все пак избрахте ли председател? - пита Пена.
- Да е жив и здрав дядо Геле - казва Вуте. - Посъветва ни накрая всички да свалим гащите и се наредим до стената. За председател да изберем онзи на когото е най-голям.
- И кого избрахте - нетърпеливо пита Пена.
- Пешо. Пешо даскалчето. Той е вече председател.
- Как Пешо бе, Вуте? - негодува Пена, - не беше ли там кумчето ни Дане?
- Дане ли, мамка ти? Нали ти казах, че голям бой те чака като се върна от събранието.