От един женски форум: "Отидохме с моя...

От един женски форум:
"Отидохме с моя да се поразходим. След третата минута, той каза, че му е скучно и ме завлече в мола на пазар. Купи си два чифта обувки, тениска, панталони и колан. От Пикадили взе диетични хлебчета (той е на диета). Вкъщи премери всичко още веднъж. Разстрои се, че нямало какво да носи. Не говори с мен цялата вечер, след това каза, че е изморен и го боли глава, така че с*кс няма да има...
Чудя се, ако му подаря цветя, това ще помогне ли? Или по-добре шоколад?"
Качва се 23-24 год. майка с момиченце на 3-4 год. Сядат и детето почва да мрънка: - Искам Барби, искам Барби! Обаче това мрънкане е в различни тоналности, майката отговаря по същия начин: - Имаш вече триииии!… На хората им писва да слушат, но детето изведнъж млъква. Явно замисля нещо и изведнъж казва: - Аз пък ще кажа на баба. Майката се усмихва: - И какво толкова ще кажеш? Цялата маршрутка затаява дъх от любопитство. - Ще кажа какво видях, казва детето. Майката: - И какво толкова видя? Детето: - Видях как вчера целуваще пишката на тати! Маршрутката избухва в смях, жената си взема детето под мишница и слиза на следващата спирка. От там се качва млад мъж с момченце на около 7-8 год. Сядат на същите места, а всички в маршрутката се смеят та се късат. Мъжът смутено се усмихва и в този момент синът му изтърсва: - Тате, купи ми войници! Маршрутката избухва в истеричен смях, шофьора спира, защото не може да кара от смях и се обръща към младия мъж: - Братче, по-добре му купи войници, не дърпай дявола за опашката!
Зима. Детска градина. Следобед. Децата се подготвят за тръгване и възпитателките и лелките помагат при обличането. Четиригодишния Ради нещо се бави с обувките и една от лелките идва на помощ. Високите обувки на хлапето влизат с мъка, сякаш са с поне два номера по-малки, но накрая, потънала в пот жената се справя, само за да чуе: - Ама те са на обратно!… Поглежда и се вцепенява - наистина дясната и лявата са разменени. Оказва се, че процесът на сваляне е почти толкова трудоемък, колкото и слагането. В края на краищата, обувките заемат полагаемите им се места, а Ради съобщава: - А това не са моите обувки!… Лелката буквално се изприщва, нервно (но далеч по-бързо, благодарение на натрупания опит) ги сваля и пита: - А къде са твоите? - Вкъщи. Татко ги залепи, а аз днес съм със старите обувки на батко Влади. Едва сдържайки се да не закрещи, лелката подновява усилията по поставянето на зимното снаряжение. Когато най-после приключва, оглежда детето, после разравя и шкафчето му и със смес от надежда и отчаяние пита: - А къде ти са ръкавичките? - Като дойдох сутринта, ги сложих в обувките…