За какво са им на...

- За какво са им на жените краката?
- За да топлят на мъжете ушите.
Умира Соломон. Следва, разбира се, Страшен съд, Архангели, лично дело: - Изневерявал ли си? - Е, как да ви кажа... - Ясно. А данъчните лъгал ли си? - Не, откъде накъде, но... - Ясно. И така - по всички точки. Жив човек. Кой е безгрешен? Накрая следва присъдата: - Общо взето, ти си добър човек, но си грешил здраво. Праведен банкрут. Накратко - искаме да ти помогнем, но не можем. Приготвяй се за Ада. Идват охранителите, вежливо, но строго го хващат под ръка и го отвеждат. Безкраен коридор и врати, врати... Отнякъде се дочуват крясъци, стонове... Мирише на пърлено... На вратите - табели - "Ирландци", 'Малайзийци". На една дори - "Инуити" е написано. Водят Соломон до врата с надпис - "Евреи": - Е, успех, грешнико! И го бутват с викове: - Взимайте попълнението! Влиза Соломон и се озърта страхливо. Горещо! Обаче на хълма - лозе. Недалеко - красиви бели къщи. Полето обработено, нива след нива. Навсякъде - автоматични системи за капково напояване... А на хоризонта - някакъв град, небостъргачи, на слънцето блестят метални конструкции, стъкло и бетон. И тук към него се приближава едно АТV и водачът му подава каска: - Новият! Хайде, ще те закарам до града. - А-а-а... Кажете, това наоколо, това ли е Адът? - Ех, човече, да беше видял това тук преди шестдесет години!
Обажда се приятелят на безработен актьор и му казва:
- Слушай, изскочи една халтурка и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
- Разбира се, съгласен съм. Цял живот ще съм ти благодарен. А каква е ролята?
- Разбираш ли, не е много голяма. Един ред.
- Един ред? Никакъв проблем! Съвсем без пари съм останал, въобще няма да се поколе*ая... А какъв е текстът?
- "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- "Слушайте!
Чувам гръм от оръдия!" Става! Къде да отида?
- В сряда иди в Младежкия театър, питай за еди-кой си режисьор.
- Готово.
В сряда актьорът отива в Младежкия театър, намира режисьора, който му казва:
- Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
- Слушайте! Чувам гръм от оръдия!
- Отлично! - казва режисьорът. - Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
- Разбрано! - отговаря радостен актьорът.
При този удачен обрат на съдбата актьорът се напива до припадък. Идва на себе си в събота към 6.30 вечерта и бясно хуква към театъра, като си повтаря през целия път "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!".
Пред театъра го спира разпоредител:
- Къде така без билет?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - обяснява актьорът.
- Аааа! Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!", влизай бързо!
Актьорът отива зад кулисите. Естествено не го пускат.
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!" - крещи актьорът.
- Ти ли си "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Закъсняваш! Отивай бързо в гримьорната! - крещят му в отговор.
Отива в гримьорната. Гримьорката:
- Господине, вие кой сте?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"
- Вие сте "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"? Защо закъснявате?! Сядайте тук, сега бързо ще ви приготвя.
Актьорът, гримиран и костюмиран, тича към сцената. Посреща го режисьорът.
- Ти ли беше "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"?
- Аз съм "Слушайте! Чувам гръм от оръдия!"!
- За малко да закъснееш! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената, и зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Актьорът подскача и изкрещява:
- ПУ*КИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!