Здрасти, Пешо, как си? - Мани...

- Здрасти, Пешо, как си?
- Мани, счупи ми се бормашината. Налага се за 8 март да купя на жената нова!
В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка: - Йоргос, ела хапни с мене! Ама гърка си мисли: - Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав! - Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях! Нашият поканил и турчина: - Ало, ефенди, ела при мене да хапнем! Турчина и той си мисли: - Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз! - Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада! Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал: - Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане! Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване! - Йоргос! - викнал българинът. - Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият. - Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече... - Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!