Един равин цял живот се мъчил...

Един равин цял живот се мъчил с изкушението да опита свинско месо. Веднъж трябвало да пътува извън града в някакво далечно село. Пристигнал той в селото и първата му работа била да се набута в кръчмата и да си поръча цяло печено прасенце.
Седи си той и чака да му донесат поръчката и изведнъж вижда в кръчмата да влиза главния равин на синагогата. В същия момент и сервитьорът носи и оставя на масата едно зачервено, печено прасенце с ябълка в устата. На главния равин щели да му изпаднат очите. Нашия човек обаче съвсем изненадано плеснал с ръце и казал:
- Я пък тия, как сервират ябълките в тая кръчма!
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови... верно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия, позастояла и вмирисана ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията
Мъжът казал замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?????
- Моля ви не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна!!! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска!! ДА! И трябва да се пържи без масло! Просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "ЯЖ, КУЧЕ!!"
Келнерът само повдигнал рамене и изпълнил всичко точно както го помолили...
Разчувстван столичанина със сълзи на очи му дава 500 долара бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка... Затъжих се за жена си... сили нямам вече...
- Скъпа, прибрах се!
(пълна тишина)
- Прибрааах се! (още по-пълна тишина)
- Що за шиб*на работа?! Любимият съпруг се прибира от работа уморен, гладен, а го "посрещат" само разпердушинени пантофи и умилкващ се котарак... (Котаракът демонстративно се търкулва и се отърква в единия пантоф)
- Мамка ти, семейство! Къде си?!
- Добре де, както искате!
- Между другото... взех заплата!
(емоции)
- А също и ме повишиха!
(емоции = 0,00)
- Ама аз имам Рожден ден, в крайна сметка!
(Малко по-високо)
- Нима вкъщи няма абсолютно никой?! Тогава ще пуша тук - днес ми е позволено - а вие се задушавайте!
(И още по-високо)
- И ще поканя приятели да пийнем водка! Много водка!
- А те ще дойдат не с дебилните си съпруги, а с гаджета! И на мен ще доведат!
(тишина)
- Между другото, мила моя съпруго, от доста време ми хваща окото твоята приятелка Петя от съседния вход. А по всичко изглежда, че и аз на нея. Тя, разбира се, е к*чка, но ние с нея само ще се ч* каме, нали... няма да живеем заедно - така че ми е все тая какъв й е нравът.
(гробница)
- А приятелите ми така ще се напоркат, че отново ще говорят мръсотии за теб. Аз ще ги нарека кучи синове... каквито те са си всъщност, дори и когато са трезвени... И ще им блъсна кухите лейки върху кухненската маса...
(помръдвайки опашка, котаракът демонстрира презрение)
- А пък оня пед*л Мишо, който беше на нашата сватба, също изневерява на жена си. Изневерява и то не със Светла (това беше по-преди), а с
Иван.
(котаракът се скри в единия пантоф)
- И изобщо, всичките ни познати - начело с твоите роднини, са абсолютно морално пропаднали типове. А Петър Страшимиров вече и физически е започнал...
(животното отива към кухнята, бавно отваряйки вратата)
Празнична трапеза! Навсякъде балони! Вино, водка, приятели, Петя, Светла, Иван, пед*ла Мишо, Петър Страшимиров и... любимата съпруга.
Изумени физиономии... неуспели да се затворят от почуда усти... плакат
"Честита 30-та годишнина!"... бавно летяща към физиономията на юбиляра чиния с неговата празнична торта! Някъде в далечината едва се долавя шепота на жената: "Честит Рожден ден, скъпи! Ние искахме да ти направим изненада... да те зарадваме..."