Сали и Айше излезли да се...

Сали и Айше излезли да се разходят и седнали в една кръчма. Сали нямал пари и затова помолил Айше: – Айше, ако черпиш една мастика, довечера ша ти праим много хубаво. – Готово бе, Сали – рекла Айше и му взела една мастика. Изпил мастиката Сали, но му се приискало още една и пак се примолил: – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша ти праим много, ама много хубаво. – Няма проблем бе, Сали – рекла Айше и поръчала втора мастика. Изпил и тая мастика Сали, но искал още. – Айше, ако черпиш още една мастика, довечера ша та праим да умиргаш. – Тъй та искам бе, Сали – рекла Айше и поръчала третата мастика. Тръгнали да си ходят, прибрали се и легнали. Обаче мастиките ударили Сали и той задрямал. Айше чакала, чакала и го сръгала. – Айде бе, Сали! Нали щеше да ма праиш да умиргам? – Живей ма, Айше, живей! – рекъл Сали.
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...