Иванчо се връща от училище...

Иванчо се връща от училище:
- Мамо, днес извърших едно добро дело.
- Какво, миличък?
- Ами, децата от класа сложиха габърчета върху стола на учителката. И точно когато госпожата щеше да седне... аз дръпнах стола.
Аврам станал на 14 години. Баща му Исак решил да го изпрати в съседното село при Моше Търговецът да учи занаят. Минали два месеца, но от сина му нямало никаква вест. Затова Исак се качил на магарето си и отишъл да провери на място, какво точно се случва със сина му Аврам. Притеснен, Исак влиза в магазина на Моше и още от вратата пита: – Мошееееее! От два месеца нямам новини за сина си! Какво става? Ще го бъде ли за търговец? Доволен ли си от него? Справя ли се? – Оооо, Исак! Много съм доволен! Невероятен е! Всичко що види и го продава! Пазарлъкът му е в кръвта! Продава развалени домати за здрави! Продаде дори вкисналото вино за ново! Страхотен търговец ще стане от него. - А, някакви проблеми! Има ли нещо, за което да се притеснявам? - Абе, има нещо което ме тревожи, но не знам как да ти го кажа. Струва ми се малко ЛАБИЛЕН! Като връща ресто и реве!!!
Късна нощ, та чак рано сабаале. Яко пиян мъж се прибира към дома си с несигурна походка. Пътят му заобикаля гробището, но той няма сили за обиколка и минава напряко. Някъде насред парка дочува тропане, оглежда се и вижда, че един гробар копае гроб. Решава да го стресне, приближава го тихичко в гръб и изигравайки "Живите мъртви" разперва заплашително ръце и изревава над него: - У-у-у-ууу! Никаква реакция! Гробаря си копае сякаш изобщо не го е чул. - У-гу-гу-гу-гууу!!! Не! Изобщо не го бележи! Пияния махва отегчено с ръка и си продължава по пътя. Стига до оградата на гробището и тъкмо да отвори портичката и да излезе навън, гробаря го настига. С един удар на лопатата го сваля на земята, забива кален пръст в лицето му и изревава: - Ааа, не! Колко пъти ще ви казвам, нощем в гробището може да се разхождате колкото си искате, но навън няма да ми излизате!!!