Възрастен господин се хвали с успехите...

Възрастен господин се хвали с успехите си в младостта.
- Само за една година - казва той, - покорих сто жени!
- Виж ти! - обажда се синът му. - Миналата година казваше, че били петдесет!
- Да - излиза от положението старият, - но миналата година ти беше твърде млад, за да знаеш цялата истина!
В един бутик влиза жена на видима възраст около 30, красива, горда, модерна... След нея се влачи дребен, невзрачен около 50 годишен мъж със златен часовник на ръката. Брачните им халки са еднакви - значи съпрузи. Жената си избира най-скъпото кожено палто, облича го и започва да охка и въздиша от възхищение. Мъжът бързо разбира намека, купува палтото с малка отбивка от цената от 3000 евро. Жената благодари и си излизат. На следващият ден в същия бутик влиза същата жена, но с друг мъж - красив, млад, висок, добре облечен, с брачна халка, но различна от нейната - значи любовник. Персоналът е възпитан и си трае. Жената се хваща пак за абсолютно същото палто, което е купил съпругът и. Започва да охка и да въздиша, любовникът и брои 3000 евро, тя благодари, целува го по устата и си тръгват. На третия ден същата жена се връща в същия бутик - сама! Връща едното палто и си взема 3000 евро обратно. Заключение! Мъжът и си мисли, че той е купил палтото! Любовникът и мисли, че е той! Няма ревност, няма скандали! Жената има 3000 евро в кеш и готино палто!
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.