Лъвът в софийската зоологическа градина умрял...

Лъвът в софийската зоологическа градина умрял и изпратили един самолет да докара друг лъв от Африка.
Взели един лъв в клетка и го карат за София, но на връщане самолета се развалил и кацнали в пустинята да го оправят.
Минали един, втори, трети ден и на лъва определената дажба храна свършила. Той търпял, търпял, не могъл да стои гладен, разбил клетката, видял механика и му казал:
- Ще те ям.
А, механика му казал:
- Ако се развали самолета няма кой да го направи и ти пак.. Минал по-напред, видял пилота:
- Ще те ям.
- Ако ме изядеш като няма кой да кара самолета пак долу...
Оклюмал се лъва, тръгнал обратно към клетката, но срещу него се задала стюардесата наперена. Лъва казал:
- Охо, поне теб мога да изям.
А, тя му отговорила:
- Ако искаш теб да те е*ат тия двамата до София яж ме.
Как се чете приказка на 2,8 годишно? – Ще ми прочетеш ли тази книжка? – Да. – Прочети ми я. – Добре де. И такааа. Грозното Патенце… – Къде е? – Ето го тук. Един ден… – Какво е това? – Яйце. Слушай сега. Един ден една… – Къде е майка му? – Ето я майка му. Един ден една патица мътела яйцата си… – Това ли е майка му? – Това е патицата, да. – Какво е това? – Грозното Патенце. Черупката се пропукала и то се излюпило… – Има крака. – Да, патенцето има крака. То заплувало в езерото… – Тук няма крака. Къде са му краката? – Те са във водата, като плува. Патенцето тръгнало към фермата… – Какво е това? – Селянин. Той минал покрай патенцето… – Не! Това е дядо Коледа! – …! – Какво е това? – Дядо ти Коледа, нали така каза? Слушай сега. Той занесъл патенцето у дома. – Къде? – В тях! – Тука ли? – Да. Най-сетне то успяло… – Защо спи? – Защото било много уморено! Слушай. Но дошла пролетта… – Какво е това? – Грозното Патенце. – Това не е грозно патенце! – Красивите лебеди като малки са много грозни патенца. – Не е грозно! – Ще млъкнеш ли? То полетяло над поля и градини, над цъфнали дървета и видяло едно езеро с три много красиви лебеди… – Къде са фтиците? – Ето ги лебедите Фтици. – Това са лебеди! – Да, това са лебеди. Патенцето доплувало до тях и навело глава: ‘убийте ме!’ – Къде са лебедите? – Ето ги лебедите. – А това? – И това е лебед. – Лебед… Какво е това? – Това е… пате някакво, летящо! – Къде е грозното патенце? – Аааа! (хвърля книгата и почва да гъделичка детето) (истината за родителството #2) (Горното е стенографски запис от редово четене на приказка, непълен поради чести пристъпи на неистов кикот)