Малко ученически бисери: - Наоколо беше тихо...

Малко ученически бисери:
- Наоколо беше тихо, като че всички бяха измрели...Каква красота!
- В стаята гръмко тиктакаше слънчевият часовник.
- Неговите очи с нежност се гледаха едно друго.
- Стихотворението е написано в рима, което нерядко се наблюдава при поетите.
- Генерал Вазов бил истински мъж и спял с обикновените войници.
- Плътността на населението в Австралия е 4 квадратни човека на един... метър.
- Първите любовни успехи на Павел били лоши – оженил се.
- Изведнъж въстаникът се сетил, че в джоба си има кремъклийка.
- Тениската на моряка беше разкопчана догоре.
- Поетите на XIX век били леконравни: тях често ги убивали на дуел.
- От него не чу друга ласкава дума, освен глупачка.
- Кълвачът сяда и почва да гризе дървото.
- В клетката е пернатият ми приятел – хамстера.
- По площада, марширувайки, минаха танкове.
- Тръшнах се да спя и ме нападна мисъл.
- Селянинът бил заможен: имал свиня и жена.
- Кравата е голямо животно с четири крака по ъглите.
- Художникът бил поразен от позата на нейното лице.
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...