Клиент си поръчва в кръчмата ракия...

Клиент си поръчва в кръчмата ракия. Отпива от нея:
- Ох, отървах се!
Това се повторило няколко пъти. На отсрешната маса го наблюдава слисан посетител.
- Случило ли Ви се е нещо, господине?
- Да. Бях при при една дама. Съпругът и дойде и да излезем от положение тя ми даде да изгладя прането. Като приключих ми плати 5 лв. и дойдох да ги изпия и да забравя този ден.
- В бл. 7 ли бяхте?
- Да.
- На 3 ет.
- Да.
- С-во Боневи.
- Да. Но Вие откъде знаете?
- Това, което ти си изгладил, аз вчера го изпрах.
Две семейства, марсианско и земно, били големи приятели. Редовно се събирали и купонясвали - песни, танци, алкохол. След време взело да им доскучава и една вечер мъжете решили да си разменят съпругите за вечерта.
Останал землянина с марсианката в едната спалня ама нещо постоянно го човъркало - какво ли прави в момента жена му с марсианеца в другата стая? Неиздаржал - отишъл пред вратата им и започнал да слуша... По едно време чува жена си: "Ха-ха-ха..". След малка пауза отново: "Ха-ха-ха..". След още малко пак "Ха-ха-ха-ха-ха....".
На сутринта я пита:
- На тебе снощи май ти беше много хубаво - за какво се смя толкова?
Жена му му отговаря:
- Какво да ти кажа, съблякахме се и гледам онази му работа на марсианеца ей толкова малка (като цигара:), и аз се разсмях!
- Добре, а втория път за какво се смя? - пита съпругът й.
- Ами както му беше такъв малък, марсианецът започна да си върти ушите и онова взе да пораства и стана ей такъв голям (като бутилка от кока-кола, и аз се зарадвах!
- Хубаво де, а третия път защо?
- Накрая ми стана много смешно като си представих как цяла вечер марсианката ти върти ушите...
Един върви по улицата и спира минаващо такси. Качва се и шофьорът казва: – В идеалния момент ме спряхте! Точно като Пешо! Пътникът: – Кой? Таксиметровият шофьор: – Петър Петров. Това е един човек, който може всичко, по всяко време, при всякакви обстоятелства. Например – точно минавам и на него му трябва такси. С него все така става. Пътникът: – Възможно е, но все пак няма идеални хора. Шофьорът: – О, не! Този Пешо беше невероятен спортист! Можеше на тенис да бие всеки! Ски караше, като Алберто Томба! А как пееше! Да не говорим пък, как танцуваше. Невероятен човек с две думи! Пътникът: – Звучи невероятно направо! Шофьорът: – Има и още. Паметта му е като компютър. Помнеше на всеки рождените дни. Знаеше всичко за виното, кое как да се сготви правилно. Как свиреше на китара само! А колко песни помнеше. Невероятен! Пътникът: – Да, звучи невероятно. Как се запознахте с него? Шофьорът: – Всъщност, аз никога не съм го виждал, той е умрял и аз се ожених за шибаната му жена...