По соц време, когато у нас...

По соц време, когато у нас работеха много виетнамци поради недостиг на работна ръка, в квартален магазин влиза един и казва:
- Топър ден! Един литър сиренце мозе?
Продавачът, млад, здрав българин, раздразнено отговаря:
- А бе, идиот, от шест години си тук, не разбра ли, че сиренето се продава на килограм, а не на литър?
- Е, да де, един литър сиренце иска!
- Как литър бе, серсем, килограм искай!
- Ами да, сиренце, един литър. Нашия не издържа и отсича:
- Слушай бе, ела зад щанда, аз ще ти покажа как се прави.
- Топре.
Застава виетнамеца зад касата, юначагата се изправя пред него и заявява:
- Добър ден! Един килограм сирене ако може!
- Мозе, а сисенце носис ли си?
На един много расов кон, спечелил 1000 конкурса му намерили една още по-расова кобила. Ама кобилата била даже още по-здрава, хубава и расова от коня. Чифтосали ги и им се родило конче. То пък взело само най-доброто от родителите си. Расово, та расово! Красиво. Силно. Като поотрасло ги завели на курорт в планината през зимата. Радват се конете, тичат из снега, пълно щастие. Абсолютна идилия, докато в един момент кончето се засилило, но се подхлъзнало и не успяло да спре преди пропастта. Хоп! Паднало зад ръба. Майка му запрепускала да му помогне, но и тя се подхлъзнала и паднала в пропастта. Тогава конят се приближил бавно, за да не се подхлъзне и той, после погледнал надолу. Гледал втренчено в потрес известно време и когато осъзнал какво се е случило, решил, че няма смисъл да живее повече и след няколко минути размисъл сам се хвърлил в пропастта. Тогава някъде от отдолу се чул раздразнен, провлачен, пиянски глас:
- Ай стиа сте съ замергъли с тиа кониевйе, бе, деейба ваш'та мама ненормална!