Пиян мъж се качил в автобуса и седнал до един свещеник. Ризата на мъжа била мръсна, а лицето му омацано с червило. В ръцене си държал наполовина празна бутилка вино. Мъжът отворил вестник и започнал да чете. След няколко минути попитал свещеника:
- Отче, какво причинява артрита?
- Господине, причинява го лошия начин на живот - евтините жени, многото алкохол и презрението към ближния!
- Ами значи аз съм обречен! - промърморил пияницата и продължил четенето.
Свещеникът, мислейки за това, което казал, се обърнал към мъжа и се извинил:
- Съжалявам, не исках да прозвучи така! От колко време имате артрит?
- Не, отче, прочетох във вестника, че Папата има.
В завод за алкохол умира щатният дегустатор и пускат обява, че търсят нов. Явява се алкохолик, окъсан, мърляв... Директорът на завода се чуди как да го отпрати. Правят му тест. Дават му чаша, той опитва и казва:
- Червено вино, мускат, тригодишно, северен склон, отлежало в метални цистерни.
- Правилно.
Друга чаша.
- Червено, каберне, осем години, югозападен склон, дъбови бъчви.
- Правилно.
Директора се вижда в чудо и намигва на секретарката си да направи нещо. Тя носи чаша с урина. Алкохоликът опитва:
- Блондинка, 26-годишна, бременна в третия месец. И ако не ме вземете на работа, ще кажа от кого!
В един Винпром починал дегустаторът и обявили конкурс за нов. Идва един пияница и му дават да пробва една ракия, отговаря:
- Дъбова бъчва, две години, подсилена с холандски спирт, на пазара е с етикет "Отлежала девет години"...
- Правилно.
Секретарката му дава втора чаша.
- Вино, пластмасов бидон, никакво грозде.
Шефът намигва на секретарката, тя му дава чаша с нейна урина.
- Блондинка, на 26 години, трети месец бременна. Ако не ме вземете на работа, ще кажа от кого е детето..
Ти си пиян!
характеристики:
Виждаш дъха си през юли.
Чувстваш се изключително секси, въпреки петната от повръщано.
Стигаш до извода, че бакшишите правят цяло състояние от телефоните и портфейлите, които постоянно забравяш.
Ползваш лед от стената на фризера, когато нямаш друг избор.
Най-добрите ти приятели и най-големите ти врагове в живота са бармани.
Можеш да познаеш колко е часът само по бутилките зад бара.
Настъпваш си пръстите на ръцете.
Обаждаш се на майка си в 3 през нощта, за да питаш колко си тежал при раждането.
Комарите умират след контакт с теб.
Смяташ, че основният проблем на терористите е, че нямат право да пият алкохол.
Ставаш религиозен, като се сетиш как Исус е превръщал водата във вино.
Започваш да спориш със съседа по чашка какъв е правилният начин да се повръща от движеща се кола.
Стряскаш се, когато се събудиш в твоето легло.
Никога не си ходил на уроци, но си сигурен, че можеш да свириш на пиано. И да танцуваш брейк. Едновременно.
Розовите слончета те виждат, като се напият.
Носиш хавайски ризи, защото петната от повръщано не личат.
30-те години. Сурова съветска действителност. В тясно дворче банда дечурулиги ритат футбол. Хряссс! Топката се врязва в мръсен прозорец. От къщата изскача небръснато мъжище; дочените панталони се държат на протрито въженце, жилави черни косми пронизват кирливия потник, кървясалите очи святкат злобно, в ръката размахва отчупен крак от маса. Той хуква напосоки след първото попаднало момче. Момчето, бледен юноша с интелигенти меланхолични очи под високото чело, бяга колкото му крака държат и си мисли. "Ех, защо ли ми трябваше да ритам топка тука, можеше да си седя вкъщи и да чета любимия Хемингуей."
В това време в Куба, в разкошна вила с изглед към океана се е разположил Хемингуей. Той пие отлежал ром, пуши хавански пури, беседва със знойна мулатка и си мисли. "За кой дявол си губя времето с тая тъпоумница, можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Мороа."
В това време в Париж, в треторазрядно капанче, скрит зад гъста мъгла от лютив дим, се е разплул Андре Мороа. Пиян от гадно кисело вино, той пуши поредната безфилтърна цигара. На коленете му хърка прос*итутка грозна като смъртта, а той си мисли. "Защо са ми тия запои, сега можеше да си седя вкъщи и да си чета любимия Набоков."
В това време в Москва Набоков се носи по улицата, стиснал крака от маса като бейзболна бухалка, и си мисли. "Ей, хулиганче такова! Само да те гепя и мамицата ш'ти разкатая!"
Прочул се Юнакът през девет планини че може да изяде един вол, една кола хляб и една бъчва вино да изпие. Прочул се през девет села, но в десетото не повярвали и решили да проверят. Събрали се селяните и поканили Юнака да им покаже тези умения. Опекли една кола хляб, един вол, наточили бъчва вино и зачакали. В уреченото време дошъл Юнака, седнал на масата чупи си от хляба, яде от печеното, пие вино. Изял всичко и за още попитал. Селяните не вярвали на очите си! Взели да питат Юнака:
- Кажи Юначе, къде научи тези умения?
- Това научих по разни срещи и банкети и ако искате да знаете, аз не съм Юнакът, а шофьорът му!