Перничанин се качва в последния момент на влака, няма запазено място за спален вагон, бутнал един двайсетак на шафнера да го сложи на някое свободно място.
Шафнерът взел мангизите и го пратил в едно купе, където имало едно грозничко, очилато девойче-само.
След един час, мацето отива при шафнера разстроено и се оплаква:
-Господине, като дойде този хубав младеж при мен, нищо не казах, като изкара едно шише и го изпи, също нищо не казах, като ме опипа за гърдите и между краката, също нищо не казах, като се съблече, също не реагирах, но като ми свали очилата и ги сложи на надървения си член и рече:
'-А, сега х*йчо, виж какъв крокодил ще е*ем!'
Не издържах и идвам да ви се оплача!
Мъж е в командировка. Един ден преди да си тръгне към дома, той изпраща телеграма на жена си - така и така, прибирам се утре, ела ме посрещни на гарата. Слиза на другия ден той от влака, а жена му я няма. Прибира се разгневен вкъщи и я заварва с любовник в леглото. - Ти, ку*ветино такава, нали ти изпратих телеграма, че се прибирам. Край, развеждам се! - крещи той, докато си събира багажа. Треснал вратата и излязъл. На улицата, обаче се сетил и решил да се оплаче на тъщата. Отива при нея и започва: - Така и така, твоята дъщеря ми изневерява. - Как така? - възкликва тъщата. - Ами, аз и пратих телеграма, прибирам се, тя с любовник. - Е-е, не се горещи! За всяко нещо си има обяснение, изчакай малко, аз ще и звънна да разбера нещата. Мъжът сяда и започва да пие, а тъщата води разговор с дъщеря си. След известно време разговорът свършва и тъщата ухилено се обръща към зетя: - Видя ли, бе? А ти веднага искаш да се развеждаш. За всяко нещо си има обяснение. Тя просто не ти е получила телеграмата. За малко да си развалиш брака за глупости.
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Сподели