Вървят си Прасчо и Мечо Пух през гората и си говорят:
- Ех, Прасчо, какво е хубаво времето, ясно, слънчево, а колко сме гладни и каквито сме добри приятели, сега ако намерим нещо за ядене ще си го разделим и ще се наядем, защото сме много добри приятели и времето каквото е хубаво...
И както си говорят, хоп - пред тях едно гърне с мед. Опитал се да бръкне Мечо Пух в гърнето, обаче лапата му не може да влезе през гърлото. Пробвал Прасчо, обаче и неговата лапа не влиза.
Прасчо предложил:
- Мечо Пух, аз ще отида да взема една лъжица, с нея ще извадим меда и ще се наядем и времето какво е хубаво... Ти стой да пазиш меда!
- Добре Прасчо, ти отиди за лъжица, а аз ще пазя меда и каквито сме добри приятели, а и времето...
Тръгнал Прасчо. След малко се връща и какво да види: Гърнето счупено, меда изяден, а Мечо Пух лежи на тревата с издут корем и пъшка.
- Браво бе Мечо Пух, такъв ли си приятел, аз да отида за лъжица, а ти през това време да изядеш всичкия мед. Нали щяхме заедно да ядеме, защото сме добри приятели и времето колко е хубаво... А Мечо Пух едвам си надигнал главата:
- Трай свиньо, че ми е лошо!
Пратил Господ Дева Мария на земята да му каже как живеят хората. Праща тя телеграма от Русия:
"Тук хората пият, и пият, и пият. От дъжд на вятър работят. Обшо взето - ужас".
Праща втора телеграма от България:
"Тук хората пият, работят и се еб*т. Общо взето - умряла работа."
Праща от Западна Европа:
"Тук хората работят пет дена и живеят два. Общо взето има ред. Утре летя за Америка"
Чака Господ вести от Америка, ама няма нищо. Праща Свети Петър да провери какво става. Отива той и какво да види - седи Дева Мария на една поляна, около нея разни хубавци, свири музика, ядене и пиене много, хората весели. Видяла го Мария и се провикнала:
- Пепи, кажи на Боги, че Мими няма да се връща.
Вълкът вървял през гората и видял лисицата. Вълкът: -Лисо, айде с мен, че мнооо ме кефиш и искам да те скъсам от чук*не!!! Лисицата /хъкъта, мъката/. - Ми, ОК! На Вълк не се отказва. Тръгнали към бърлогата на Вълка, но в тоз' момент притичал Глигана! Вълкът разбира се бил и гладен и решил, че първо ще изяде Глигана, а после ще опатка Лисицата! Не щеш ли, обаче, Глиганът се примолил да изпее една песен, преди да бъде изяден! Заквичал той, както си знае и може! В гората пък, по туй време бродил Ловеца! Чул той "песента" на Глигана и се ориентирал към мястото, въпросно и що да види. Глиган, Лисица и Вълк! Мислил, той, чудил се - кого да отстреля, мислил... и застрелял Вълкът! Умирайки Вълкът промълвил: - Имах си всичко - и за ядене, и за чукане! За к'во ми беше таз' КУЛТУРА?!!!
Сподели