Една дама отива на зъболекар. Но вместо в стоматологичния кабинет, влиза в друг кабинет.
- Съблечете се госпожице? - казва учтиво доктора.
- Но, аз... - отвръща смутено дамата.
- Не, не, съблечете се! - настоява доктора.
Дамата се съблича и остава по бикини. Едва тогава казва на доктора, че е за зъболекар. Докторът се извинил и я насочил към стоматологичния кабинет. Решил да си направи майтап с дамата. След излизането и звъннал по телефона на колегата си и му казал, че дамата е с розови прашки на червени точки.
Седнала дамата на зъболекарския стол и зъболекаря се избъзикал.
- Я отворете устата! АААА, виждам през устата ви, че носите розови прашки на червени точки.
Дамата се изчервила, но не казала нищо.
- А сега да видим болното зъбче! - казал надменно зъболекаря.
Дамата станала от стола, свалила си бикините, разтворила бузките на стегнатото си дупе към зъболекаря и му казала:
- Като си толкова отворен, я виж сега през дупето кой зъб ме боли?
Веднъж, по час на класния - получихме странни и даже абсурдни указания от директор и инспектори - за масивно професионално ориентиране на учениците. Което да стане методически авангардно издържано и поднесено непринудено, във формата на невинна игра. За тази цел бяхме задължени да следваме нелеп и малоумен модел: – Деца, ще направим една психологическа игричка. Кажете ми - коя част от тялото ми ви харесва и аз ще направя паралел - опитвайки се да отгатна какви искате да станете като пораснете... Да видим, Елена - какво ти харесва от моето тяло?! – Косата, госпожо. – Ммдааа... вероятно като пораснеш, ще станеш фризьорка. Саим, на теб какво ти харесва в моето тяло?! – Очите, госпожо. – Ооо, тогава... ти може би ще станеш очен лекар. А ти, Николай... на теб?! – На мен ми харесват зъбите ви, госпожо. – Чудесно! Може би ще станеш зъболекар, когато пораснеш. Да видим Иван какво ще каже, какво ти харесва в мен?! – Госпожо, не виждам смисъл да казвам. Аз току-що открих, че като порасна - искам да стана млекар!