Червената Шапчица, Джаксън Полак
(откъс от статия в ежемесечния журнал "Ars Ultima - Ars Magna")
…по силата на допълнение към завещанието на художника, считано за загубено, но открито миналата седмица при реставрацията на картината му "Изкушенията на Свети Антоний" (белия правоъгълник, вляво от центъра), то с днешна дата името на култовото му платно, изпъленно в техника "черно върху черно" - "Бой на негри в тунел", бива заменено в каталозите на "Сотби" от далеч по-описателното - "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й в стомаха на вълка. Час първи". Въпреки това, близки на гениалния маестро твърдят, основавайки се на очевидно неуместната в общата композиция бяла резка с дължина около два инча в горния десен ъгъл на картината, че изложеното в "Метрополитън" платно е не посоченото в завещанието, а далеч по-късна и зряла творба, а именно "Семеен портрет на Червената Шапчица и баба й. 4 секунди след намесата на ловеца"…
Една възрастна мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариуса:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариуса оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
И на сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, а мъжа не се появявал. Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината...!
Една възрастна мома повикала нотариуса, за да състави завещанието си.
Нотариуса:
- Какво искате да завещаете?
- Имам 40000$ на сметка!
- И как бихте искали да ги разпределите?
- Разбирате ли, цял живот съм живяла сама, почти не съм излизала от вкъщи, и затова бих искала, погребението ми да се помни дълго от всички. Искам да завещая 35 хиляди за погребението си.
- За 35 хиляди може да се организира доста сносно погребение! А какво ще правите с останалите пет хиляди?
- Разбирате ли, никога не съм имала мъж... Затова искам за пет хиляди да намеря някой мъж, който да ми даде малко любов!
Нотариуса оформил цялата документация и казал, че ще се опита да намери такъв плейбой. Като се върнал у дома, разказал всичко на жена си. Тя му казала, че за 5 бона сама ще го закара до тази жена и няма да счита това за измяна.
И на сутринта тя закарала мъжа си до дома на възрастната госпожица и останала да го чака в колата. Минал час, два, а мъжа не се появявал. Тогава жената на нотариуса започнала да свири с клаксона. Отгоре се отворил прозореца, показал се нотариуса и казал:
- Скъпа, вземи ме утре сутринта. Тя реши да бъде погребана за сметка на общината!
Как да се държите оскърбително на погребение:

Кажете на вдовицата, че изглежда секси в черно.
Басираите се за колко време ще се разложи трупът.
Карайте след катафалката и надувайте клаксона.
Кажете на погребалния агент, че кучето ви е умряло и го попйтаите дали може тайно да го постави в ковчега.
Поставете твърдо яйце в устата на покойника.
Ударете трупа и кажете на хората, че той пръв ви е ударил.
Помолете някого да ви снима, докато се ръкувате с покойника.
Кажете на роднините, че току-що сте видели завещанието и те не са включени в него.
Слушайте уокмен на гроба.
Кажете на вдовицата, че сте тайният любовник на мъжа й.
Използвайте езика на покойника, за да оближе пощенска марка.
Идете на погребението в костюм на клоун.
Кажете на вдовицата, че последното желание на покойника е било да се люби с вас.
Поставете пластмасови вампирски зъби да покойника.
Иванчо и Петърчо обичали да карат ски. Направили далавера, изкарали някой лев и отишли на ски, в не много известен швейцарски курорт. Настанили се в хубава 4-етажна вила, собственичката, стара швейцарска баба , ги настанила в две отделни стаи. Прекарали много добре, ама мангизите свършили и след една седмица се прибрали. След 2 месеца Иванчо звъни на Петърчо:
-Абе пич, кажи честно, ти да не си еб*л оная старата баба, дето ни беше хазяйка?
-Ами, кво да ти кажа,еб*х я няколко пъти!
-А, случайно да си написал моето име и адрес на бабата, за спомен от хубавото еб*не, дето си й хвърлил?
-Еее, майтап си направих Иванчо, ще разберат пичовете, ще ме скъсат от бъзик! Ти да не се обидиш, да не ти е пратила някоя поздравителна картичка?
-Нее, даже много ти благодаря! Бабата умряла и ми е направила завещание на всичко, на мое име.