Пореден семеен скандал. Жената се тресе в истеричен пристъп.
- Свиньо, говедо, прахосник, селяндур, мекотело, малоумник нещастен...
Мъжът обсолютно неебателно и безучастно размазан на дивана следи телевизионно предаване.
Жената продължава да набира скорост.
- Всичко изпи и пропиля, нищо не остана, само за пиене мислиш, аз една дреха нямам като хората, еи така гола ще изляза на улицата да ме видят хората!
Излетява навън и трясва вратата.
Мъжът се сепва, скача и хуква след нея.
- Чакай, върни се, ела тука моля те!
Жената се обръща на прага, а той, задъхан:
- Чакай тука жена, така и така излизаш, земи ми една ракия от магазина.
По време на операция:
- Докторе, аз сякаш не спя!!
- Ама какво говорите?! (И продължава да си оперира съсредоточено...)
- Ама наистина не спя!!
- Не може да бъде ! (И прави разрез...)
- А-а-а!! Боли!!!!
- Гледай ти!! Наистина не спи!!
- Нали това ви казвам!!
- Абе, я мълчете там в маската... с хлороформ. Между другото, сестра - сложете му още малко!
- Докторе, може ли още да го упояваме?
- Може!
- Упойка! А още??
- Може! Направо го ударете с чука по главата!
Бум!!
- Страшна упойка!!! А още веднъж с чука може ли?
- Стига ви толкова, че още малко ще свикнете!
- Докторе, как е там?
- Ей, болния, не пречете!!
- Е, то аз мога и да си тръгна!
- Няма нужда, останете. То нищо страшно няма - куршумът само ви е одраскъл... Впрочем, кой кретен е стрелял по вас?!
- Защо пък кретен???
- Ами... трябвало е да стреля по-точно - малко по-нагоре и по-вляво.
- Ами... значи... лежа си аз - у една жена - и никого, освен нея, не закачам. И по едно време идва мъжа й...
- Значи мъжа е стрелял?!
- Не, не беше мъжа! Значи... скочих си аз през прозореца и както си летя без никого не закачам, паднах върху любимото куче на кварталното ченге.
- И кварталното ченге стреля по вас?
- Стреля, но не ме улучи! И си бягам аз гол по улицата без никого да закачам и изведнъж... маниак... в с*ксуален смисъл.
- И маниакът ви улучи?!
- Не, той само малко се опита да ме удуши. Добре че минаваха рокери от там, забавляваха се.
- Е какво, рокерите ли стреляха?!
- Стреляха, но улучиха маниака! И продължавам аз да бягам - никого не закачам. Влизам в търговския център. А там - пазач!!
- Стреля ли?!
- Не, отказа се. След мен дойдоха рекетьори!
- Те стреляха ли?!
- Защо им е да стрелят?!! Накараха ме заедно с пазача да легна на пода и ми опрахя пистолет. Добре, че пазачът се осъзна и призна, че аз нямам нищо общо. Освободиха ме! Излязох от магазина, а там някакво момиче извади от чантата си пистолет и айде... стреля по мен!
- Значи момичето ви рани?
- Неее, пистолетът беше газов - с нервно-паралитично действие. И се прибирам, значи, вкъщи - гол, обгазен, целия в синини и тук, зад вратата излезе тъстът с двуцевката!
- Улучи ли?!
- Аха.., улучи! Жената в тила...
- Господине, на ваше място щях да се застрелям!!!
- Според вас... как попаднах тук...
Червената шапчица, Марио Пузо
Едрият мъж зад бюрото в дъното на стаята се раздвижи. Очите му проследиха как възрастната жена пред него прехвърли бастунчето си от другата страна на високия стол за посетители, а после го върна обратно. Макар и приглушена, силната, непривична за слуха му джазова музика отвън го накара да се намръщи и той махна леко с ръка на телохранителя до прозореца. Когато капаците щракнаха един в друг и в стаята се възцари полумрак, той отново се обърна към посетителката.
- И какво точно искате от мен, signora Редкъп? - гласът на дон Нимрод Аполоне бе дълбок и хрипкав и сякаш излизаше от тялото му не съвсем в синхрон с движението на тънките, но изразителни устни под елегантните, напомадени мустачки.
- Кръстнико!… Mia filia… т.е. - внучка ми,… дон Аполоне!!! Отначало този pazzo… откачен изверг - Лупо Гросси - отвлече мен, но само колкото да примами бедното дете и сега я държи като заложничка, заплашвайки, че ако не платя, то ще ми я връща… на части, но частите… няма да са всички…, за-…,а… -
Сеньора Редкъп се разхълца отново и дон Аполоне довърши вместо нея:
- …защото в шкафа си държи все още достатъчно от любимия сос на престарялата си майчица!… Вече съм чувал тези му думи, signora! И ви благодаря, че навреме се обърнахте към мен, в този щастлив ден, в който омъжвам най-малката си дъщеря. Разбирам ви напълно и мисля, че само след минути моят consigliere ще направи на Лупо Гросси предложение, на което той няма да може да откаже…
Един са нарязал, ама до безпаметност. Прибрал се криво ляво и паднал у кревата до жената. Къ паднал и се озовал при Свети Петър. И он му прикааа: - Ееее напил си се толкова, че умре от пиене, не те е срам. Сега кво, че те правя? - Де бе Свети петре, де молим ти се връни ме, нема а пиам повече! - А бе моа а те врънем ама требе да си кокошка. Ако сакаш казвай!? - Епаааа давай, бърем чъ живеам кво като съм кокошка. Само ме връни негде покрай назе да си глеам дома! - Добре! - казал Свети Петър и нашия се озовал у курника. Добре ама нещо много му дало зор на дупето и не знаел кво да прави. Минал един петел и му вика. - Ко праиш ма, кво ти е? - А бе е, нещо ме напъва и не ми е добре! - Е па сигурно ти е за първи път. Напъвай напъвай уно че излезне. Напънал се он и уно изленало - едно яйце. Добре ама пак го напънало и он па снесъл. Пак го напънало и решил че трябва пак да снася. У тоа момент го ръга жена му: - Ееееееи пияницо, ай ставай и се махай от тука, че направи целия креват у лайна.
Стар майтапчия е на смъртно легло. Вика своите роднини и се покайва:
- Жена, помниш ли, когато ти изгоря палтото от норки за 10000$, аз го запалих!
- А ти братко, помниш ли онази нова кола, която се взриви, нея също аз я взривих.
- Сестричке, на вас ви изгоря вилата, пак аз бях.
- Моля ви, всичките да ми простите. Имам и една последна молба. Когато умра ме обърнете по корем, набутайте ми една свещ в задника и я запалете!
Умира човека. Роднините, няма как, решили да изпълнят последното му желание.
След пет минути входната врата пада с трясък, в стаята връхлитат ченгета и крещят:
- Имаме сигнал, че тук издевателстват над трупове!