От едно списание правят анкета - кой командва вкъщи, мъжът или жената? Разпитват една жена:
- Кой взима важните решения у вас?
- Ами как, мъжът ми... Всичко важно той го решава, аз се занимавам само с дреболиите.
- Например?
- Ами той решава най-глобалните неща, а аз се занимавам така... с ежедневието, с бита - подробностите, един вид.
- По-конкретно?
- Ами по-конкретно... Аз например решавам какво ще има за обед, къде да излезем вечерта, каква рокля да си купя, какви тапети да сложим в спалнята, къде да си купим къща, мъжът ми каква работа да си търси...
- А какви са важните неща, които той решава?
- О, ами нали ви казах - глобалните неща... Дали подкрепяме разширяването на Европейския съюз, дали сме за ядрено разоръжаване...
Мъж се прибирал в къщи много разстроен и казвал на жена си, че е болен от рядка болест и му остават още само 12 часа живот. Жената съчувствено прегърнала съпруга си и му казала:
- Скъпи, тази нощ ще направя за теб нещо, което ти никога няма да забравиш!
Легнали си рано и правили нежна и страстна любов, каквато не били правили от години. Когато свършили, мъжът си обърнал към жена си и й казал:
- Скъпа, това беше фантастично! Нека го направим отново!
И този път били още по-страстни. Но по-късно, когато жената била на ръба на пълното изтощение, мъжът отново казал:
- Хайде, скъпа, нека само още веднъж!
Съпругата отвърнала:
- Лесно ти е на тебе - нали не трябва утре да ставаш рано!
Стяга се Пешо за лов, събота сутрин. Жена му седи до него, и пристъпва от крак на крак. - Аре беее, земи ме поне един път на тоя ваш легендарен лов. - Стига ма, троснал се Пешо - т'ва мъжка работа. Там гърмим, тичаме из шубраците, не стаа ся… - Аре бееее, един път поне - тросна се жена му. Пешо като видял, че жена му лесно няма да се даде и казал да се оправя и да идва. Стигнали и Пешо казал на жена си: - Ся! Ей ти пушка, седиш тука в шубрака и дебнеш елена! Като го видиш - гърмиш, и отиваш до него с пушката, да не дойде някой да го открадне. Ние с момчетата ще дойдем. Айде наслука! И, разбира се, се забил с тайфата в кръчмата, яли пили… ала бала. По едно време, вече се мръквало, се чул мощен изстрел. Пешо се плеснал по челото - малеееееее, забравихме жената. Затичали се цялата дружина, и к'во да видят - Пешовица седи край някакво животно, насочила пушката към човек, който тича около нея в кръг. - Не се доближавай до елена, момченцееее! Мой си е! - крещи обезумялата Пешовица, адреналинно радвайки се на улова си. - Добре бе жена, нека си е твой елена. Дай само седлото да му сваля…
На един тип, още като дете, баба му винаги му казвала: - Внучето ми, когато порастеш и ако ти стане много зле - иди на църква, там ще ти олекне. Пораснал. И се случило така, че животът му станал непоносим и си спомнил съвета на баба си - отишъл на църква. И се започнало - идва някой и - "не си дръж така ръцете", друг "не стой там", трети "не си облечен както трябва." Приближила една жена и му казва: - Идете да си купите книжка, как трябва да се държите в църква и тогава заповядайте. Излязъл човекът, седнал на една пейка и заплакал. Изведнъж чува глас: - Защо плачеш? Поглежда човекът и какво да види: Исус Христос… - Господи! Не ме пускат в църквата! Прегърнал го Исус: - Не плачи, те и мен отдавна не ме пускат там…