Една история, развиваща се на пазара за зеленчуци... - Едно кило патладжани моля, и едно чушки, 4 тиквички, малко моркови и връзка магданоз, че сега, като се прибера, жената такава вкусна лятна манджа ще ми спретне, направо да си оближеш пръстите. Човекът зад него: - Господине, защо похабявате зеленчуците? Ние сме суровоядни и моята жена не готви зеленчуците, защото всички витамини и полезни вещества изчезват по време на готвенето. Първият мъж се обръща ококорен и засича: - Тя и моята е мързелива, ама твоята направо прекалява...
Жена звъни на любовника си:
-Скъпи, тази вечер съм сама, моя замина командировка в Пловдив и ще се върне след 3 дена.
Отишъл любовника, обаче съпругът забравил нещо и ги хваща в леглото...
-Лелеее, к'во става тука? Ти к'ъв си бе. Ще е*еш жената а? Я ела сега в кухнята да ти покажа как се е*е.
На*бал го той и го изритал.
След една седмица жената пак звъни:
-Скъпи, съжалявам че стана така, ама моя все забравя по нещо. Ама сега е във Варна, далеко е, няма как да се върне.
Любовникът пак отишъл, оня пак се върнал:
-Лелеее, пак ли ти бе а? Ще е*еш жената. Я ела да ти покажа как се е*е сега.
Пак го на*бал и пак го изритал.
След няколко дена жената пак звъни:
-Оле скъпи, много съжалявам че стана така, ама сега няма страшно. Моя е в Москва, от там ми се обади, няма начин да се върне. А любовникът отговорил с тънък глас:
-Ами като няма твоя мъж аз за какво да идвам...
На една жена, съпругът й щял да ходи на командировка, в съседния град и тя решила, да се позабавлява, малко. Вдигнала телефона и звъннала на любовника:
- Ало, скъпи, мъжът ми заминава в командировка, ела при мен, ще направя салатка, ще пийнем,пък после, нали знаеш...
Речено - сторено.
Отишъл, човекът, хапнали, пийнали и тъкмо се налегнали и съпругът влязъл:
- Оо, къв си ти бе? Ще еб*ш жена ми, а? Я, ела тука.
Заклещил го, в един ъгъл и му теглил един к*р.
Минал се месец, мъжът пак го пратили в командировка. Жената, пак, звъннала на любовника:
- Ало, скъпичък, мъжът ми замина на командировка, ама този път много далече и няма как да се върне. Ела, ще хапнем, ще пийнем,пък после ще видим.
Отишъл човекът, хапнали, пийнали, тъкмо започнали да правят нещо и мъжът, пак, се прибира:
- Оо, пак ли ти бе, аз не те ли научих тебе, я ела тука. И пак му теглил един к*р.
Минало се още известно време и мъжът пак, го пратили в командировка.
- Ало, миличък, защо не дойдеш при мен, ще хапнем, ще пийнем... Не се притеснявай за мъжът ми, този път го пратиха в Москва и да иска, не може да се прибере.
- Хм, че той мъжът ти като няма да е там, аз за какво да идвам...
Срещат се двама приятели след години. Единия унил, опърпан... Другия го пита: – Какво става? Не приличаш на щастливо женен! – Мани, остави се! Жена ми ми прибира всичките пари. Нищо не ми оставя... – Сега ще те науча! Аз на моята съм и казал, че в казармата съм си загубил Калашника и до сега го изплащам. Оставя ми парите и аз си харча за каквото си искам. Връща се нашия вкъщи и казва на жена си: – Жена, аз в казармата бях танкист. При едни маневри цопнах в едно блато с танка и така и не го извадиха. Днес ми се обадиха от военното, че ще трябва да го изплащам. И като се почнало едно изплащане - месец, два, три, пет... На жената и писнало. – Води ме при Генерала, аз да говоря с него! – Мани, недей! Това са мъжки работи... – Не! Отиваме! Отиват там и тя почва: – Господин Генерал, ние сме тук по въпроса за танка... Генерала учуден: – Това са мъжки работи, госпожо. Изчакайте отвън, ние с мъжът ви ще ги обсъдим. Влизат в кабинета и генерала го почва: – Ти луд ли си, бе?! Танк?! Аз изплащам картечница, а ти цял танк! Излиза нашия и казва: – Жена, аз казах ли ти да не идваш! Прегледахме книжата и се оказа, че в танка имало и картечница...
Жена, мърмори на мъжа си: - Пешо, от година покрива тече! Намери пари за нови керемиди! Е, комшийте са богати! Иди им искай на заем! Отишъл Пешо, но комшията го нямало и му отворила комшийката. Казал й той каква е молбата и тя рекла: - Че що да не ти услужиме, бе Пешо, пък и ти можеш с нещо да услужиш сега, когато мъжът ми го няма! - Може, може - ти си хубава жена! Само, има една малка подробност - ние както знаеш имаме кошери. Та ще дадеш да го жилне една пчеличка и после... - Ама то ще боли и ще се подуе.. - Без пчеличка няма пари за керемиди! След два часа се прибрал Пешо и носи парите. Нямало как - разказал на жена си, какво се е случило. - Ах мръсницата му с мръсница! Пешо - искам и аз! - Ма, знаеш ли как боли. - Не ме интересува! Хванали една пчеличка и всичко се повторило за Пешо. Накрая жена му сладко промъркала: - Защо бе, Пешо, са ни тия керемиди, да си купим поне едно кошерче...