Манго и Айшето решили да се женят. Вечерта преди сватбата, бащата на Манго го повикал при себе си и го попитал:
- Абе, Манго, твойто Айше пу*ка има ли?
Манго отговорил на баща си убедено:
- Естствено бе тате нали е жена, не може да няма.
Бащата се разгневил и казал:
- Да отиваш веднага при Айшето да проверяваш тя пу*ка има ли или няма!
Навел Манго глава и криво, ляво стигнал до катуна, в който живеела изгората му. Разкрещял се Манго, Айшето да се покаже. Тя излезнала и се развикала:
- Кво искаш бе.. гледай колко е часа..
Манго я попитал типично по мъжки:
- Абе Айше, ти пу*ка имаш ли?
Айшето обезумяла му отговорила:
- Как можеш да ме питаш такива работи толкоз късно. Имам разбира се, нали съм жена..
Манго се прибрал вкъщи, доволен от случилото се и разказал на баща си какво е станало. Бащата бесен го погнал:
- Ти тъпак ли си, на жена няма да вярваш. Да заминаваш пак при Айшето и докато не се убедиш, че има пу*ка да не си се прибрал вкъщи.
И така, след няколко подобни неуспешни похода към заветната цел, най-накрая Айшето не издържала, повдигнала фустите и се показала "голата истина."
Манго се втренчил, збръчкал вежди от недоумение и прхнал:
- Абе Айше, туй до утре ще идържи ли ма?
Събрали се пред потрара на Свети Петър американеца, французина и българина и чакали да им отворят. Дошъл Свети Петър и попитал американеца:
- Ти от какво умря?
- Ами нали знаеш ние в Америка с тези чийзбургери и паржени картофи диграх холестерол и умрях.
- Добре отивай в Рая. - казал Свети Петър.
- А ти от какво умря? - попитал Свети Петър французина.
- Ами нали знаеш нйе с кашата френска любов и докато карах жена ми да ми прави френска любов и се забих в едно дарво и умрях. - отговорил французина.
- Добре отиваи в Рая. - казал Свети Петър. - А ти момко от какво умря? - попитал и българина.
- А не, не Свети Петре, срам ме е да кажа. - огроворил българинът.
- Е хубава работа, от лекар, адвокат и Свети Петър срама няма, казвай сега.
- Не, не мога, много ме е срам наистина. - казал българинът.
- Е добре, тогава ще те пратя в Ада.
- Не, не ще ти кажа, Свети Петре, как умрях.
- Е хубаво айде казвай. - ядосал се вече Свети Петър.
- Еми взех си кола на лизинг и умрях от град.
Двама приятели от детските години съвсем случайно се засичат след 25-годишна раздяла на автобусна спирка. Гледат се и не могат да повярват на очите си.
- Иване, ти ли си?
- Петре - не мога да те позная! Ти ли си, друже?
Прегърнали се двамата, разцелували се и от приказка на приказка, Иван решил да покани Петър у тях. Казал му, че вече е семеен и има нов апартамент. Ето повод да го посети!
- Късно е - казал Петър.
- Няма проблеми. Дори жената да спи, ще се вмъкнем тихо, ще си поприказваме, ще си спомним старите години... Хайде, няма защо да го отлагаме! Имам и 2 бири!
Тръгнали двамата. Неусетно стигнали до нов жилищен блок. Иван видял, че у тях е тъмно и казал на Петър:
- Жената си е легнала. Ще влезем тихо. Имай в предвид, че за да влезем в кухнята, ще трябва да минем през спалнята. Не бих искал да будим жената. Ще влезем в кухнята и ще си пийнем по една бира.
Така и станало: Иван отворил тихо входната врата и смело тръгнал през спалнята за кухнята. Зад себе си чува тихия глас на Петър:
- Иване, виж - някой спи при жена ти!
- Тихо! - отвърнал Иван.
- Абе човеко, някой е в леглото при жена ти!
- Тихо, че имам само 2 бири!