Доктор посещава родилка, за да разбере дали всичко е нормално след раждането. Девойката плаче неудържмо:
- Докторе, помагай! Виждаш ли - аз съм брюнетка, мъжът ми също, а детето е рижо...
- Успокойте се, все ще измисля нещо...
Пристига мъжът. Докторът го посреща на стълбите и започва да го разпитва:
- Млади човече, може ли да ми отделиш една минутка?
- Да? Какво има? Жена ми, добре ли е?
- Жена ти е добре. Аз исках да питам, колко често се занимавате със с*кс?
- Всеки ден.
- Млади човече, не те ли е срам да ме лъжеш в очите?
- Добре, де! Един път седмично...
- Млади човече.....
- Еееееее, добре, на половин година веднъж.
- Слушай сега! Аз съм по-стар от тебе с двайсет години, питам те като лекар...
- Оххх. Добре. Преди тя да забременее, една година не бяхме правили с*кс....
- Ето това трябваше да кажеш от самото начало! А сега върви при нея и виж какво си направил с тоя ръждясал инструмент!
- Добре де, добре - нахъсано говори мъж на жена си след поредната сцена - Ти си ангел, а аз чудовище, ти ще отидеш в рая, а аз - в ада! Дано да си почина там от твоите скандали.
На следващия ден в колата им се врязва камион, бум, тряс, дълъг черен тунел, проблясване... Мъжът се оглежда: обикновена стая, но нещо не е както трябва... Някакво чувство за безтелесност... Умрял ли е или какво? О, и жената е тук, усмихва се...
- Къде съм, Господи?
- Много си съгрешавал - чува се гласа Господен - пиянствал си, прелюбодействал си. Наказанието ти е - ще слушаш вечно упреците на жена си. Ти си в ада, човеко.
- Господи, а жената за какво провинение е тук? - пита нещастника.
- А, за нея това е рая... - отговаря Господ.
Червената шапчица, Иван Вазов
…накрая народът се умири.
Сега най-малкото човече - момиченце с червена забрадка, което спеше на ръцете на баба Иваница, разбудено от шума, изплака.
- Спи, бабината, спи, че вълците ще дойдат да те грабнат - казваше му баба Иваница, като го люшкаше на коленете си.
Старата чорбаджийка се навъси.
- Мале - каза той, - стига си плашила с тия вълци детето! Ще му оживей страхът на сърцето.
- Ех, така зная аз - отговори баба Иваница, - и нази са с вълци плашили, че и аз тебе малко съм те плашила.. та и не са ли за плашене, да ги порази господ! Седемдесетгодишна жена съм и ще умра, дето го рекли, с отворени очи: нема да дойде един ловджия да ни отърве от тия пущини, що се навъдиха тъдява!
- Бабо, аз, кога пораста, ловджийка ще стана! - извика с пламнали очи момиченцето. - Ще тръгнем аз и бачо Васил, и бачо Георги, ще вземем тейковата кремъклийка и всичките вълци ще ги опушкаме!
- Оставете баре един жив, бабината!
Жена в командировка пише имейл на мъжа си: - "Скъпи, накратко. Трябва да сте в детската градина 8:10-8:15, значи събуди Мимето 7:30-7:35. Обуй и чорапогащника, тъмносините джинси, тениската от второто чекмедже, най-долу, виолетова или малинова блузка (чекмедже - второ, долу). Всичко е в скрина. Вземете розовата рокля - окачена е в нашия гардероб, в отделението за ризи на малка закачалка, бели чорапки, сандалки. В градината я преоблечи. Опитай да и направиш две опашки. Ластичките са в най-горното чекмедже на скрина, в бяла кутийка под обувките с картинки. После виж какво е времето. Или и сложи розовото палто, виолетовата шапка и розовия шал, или зеленото, пухкаво, същия цвят шапка, без шал, на крачетата - новите ботушки. Провери и наготви всичко тази вечер. Ако нещо не намериш, звънни и питай, не спя още." Мъжът отговаря: - "С Мимето решихме да не ходим на градина."