Живяли някога две приятелки. Те така ненавиждали мъжете, че си обещали, никога да не се омъжат. Преселили се в една квартира. Даже си взели и котка. И поради жестоката ненавист към съществата от мъжки пол, не пускали котката да ходи навън при котараците.
Минало много време и изведнъж се появил младеж, който нарушил идилията, като взел за жена едната приятелка. Със сълзи на очи се разделили двете, когато младоженците тръгнали на сватбено пътешествие. И обещала омъжената на своята приятелка, всеки ден да ѝ изпраща телеграми.
Минал ден, минали два, минала седмица - никакви вести от малдоженците. Едва на третата седмица се получава телеграма. Развълнувана втората приятелка отваря телеграмата, а вътре пише: "ВЕДНАГА ПУСНИ КОТКАТА НАВЪН!"
Пиян мъж със скъсана риза, по лицето следи от червило, в джоба празна бутилка ракия, се качва в автобуса и сяда до един свещеник. Отваря вестник и си чете. После се обръща към свещеника и пита:
- Отче, а дали знаете от какво се получава артрит?
- Артрит, сине мой, имат хората, които са избрали грешния път, които спят с пропаднали жени и злоупотребяват с алкохола!
- Ама че гадно!...
Пияният млъква и гледа замислено в пода. Свещеникът съжалил, че отговорил така рязко и пита:
- Добре, сине! Отдавна ли имаш артрит?
- Ама защо аз да имам артрит!? Аз нямам артрит! Тук във вестника пише, че патриархът има артрит...
Мъж на средна възраст, с приличен личен бизнес, назначава младо момиче за секретарка.
За да я въведе в естеството на производството на сладкарски изделия, с каквито междувпрочем се занимавал, я заразвеждал из цеховете и заобяснявал:
- Тук се подготвя тестото за кроасаните.
- Иииии, баси якото... - изцвилила възторжено ефектната блондинка, с гръдна обиколка колкото на средно голяма летяща чиния и крака дълги като извинение на изневеряващ мъж.
- А тук се приготвя сладоледа.
- Иииии, баси якото...
- Това е цехът за опаковки.
- Иииии, баси якото...
Еднотипната реакция леко подразнила шефа и той попитал-
- А освен "Иии, баси якото... "друго можеш ли?"
- Да, свирка...
- Иииии, баси якото...
Болница. В лабораторията влиза дама, дава кръв. Докторът я пита за имената, и след като тя отговаря, че се казва Мариана Петрова, записва на бележката " М. Петрова". Влиза втора дама, дава кръв, след което казва, че името й е Милена Петрова. Докторът пише на бележката "М. Петрова".
След два дни в кабинета влиза мъж и пита за изследванията на съпругата си Милена Петрова. Лекарят преглежда бележките и установява, че едната М. Петрова е с диабет, а другата - със СПИН. Почесва се по главата замислено и казва на съпруга:
- Предлагам да дадете на жена си да изяде една голяма торта. Ако до няколко часа не умре, не си лягайте с нея.
Жена на достолепна възраст бере душа. Около нея - съседките, чакат последният ѝ дъх. Гори камина. Тихо, скука. По едно време една от жените се обажда: - Ех, да знаете, жени, какъв е на Цветан бирника! Педя, педя и два пръста отгоре! Друга се обажда: - А на Петко пъдаря да знаете! Голям черен, крив, е като онази главня! - казва тя и посочва към камината. От към умиращата се чува немощен глас: - Я, жени, я ме понадигнете малко, да я видя тая главня!