Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръднала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
- Джинджър!
Жената си помислила "Колко галантно" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
- По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.
Малък семеен бизнес, винарна.
Жена му е икономист, но не може да разгадае мистерията.
- Абе Гошо, документацията е изрядна, но 10 кила ракията ги няма, а в касата има само 1лев. Какво става тука?
- Ракията съм я продал, и не съм взел нито стотинка от касата!
- Я ми дъхни!
- Хууууууу
- Пил си!
- Пил съм, ма не от наща, а от отсрещната винарна на Митака.
Остави ни да си въртим бизнеса ма.
- Как го въртите този бизнес?
- С лева дето е в касата. Отивам при Митака, поръчвам си 1 ракия, плащам си 1 лев, дава ми касова бележка и се прибирам на работното си място. Митака взема лева, идва при мен, поръчва си една ракия, плаща си, давам му касова бележка и се прибира на работното си място. После аз вземам лева, отивам при Митака, поръчвам си 1ракия, плащам си 1 лев, дава ми касова бележка и се прибирам на работното си място. Както виждаш, всички приходи и разходи са на лице.