Иванчо тръгнал да си търси работа в града, но го сварила тъмнината пред попските врати. Почукал и подията му отворила:
- Кажи чадо, закъде си се запътил?
- Тръгнал съм да си търся работа, но се стъмни и търся място при добри хора да ме приютят и един залък хляб да ми дадат.
- Влез синко - отворила широко портите попадията - ела ще те нагостя и меко легло ще ти постеля.
Сложила му на софрата чиния с кюфтета и комат хляб. Иванчо толкова бил прегладнял, че нищо не чувал, а когато видял попската щерка си рекъл: - леле каква пу*ка. Но в този момента попадията го попитала за името му и Иванчо по инерция изрекъл:
- Пу*ка...
- Ами, име като име - промълвила попадията.
Слисан в храната, нагъвайки с две ръце не отделял очи от щерката. Тя му сипал студен айран с думите как се казваш:
- Кюфте - отговорил нашият.
Вечерта всички легнали, а стаята на Иванчо била до тази на девойката. Не издържал и се промъкнал в стаята и. А тя това и чакала. Още докато го зърнала, вдигнала завивките откривайки голото си тяло, разтворила високо вдигнати бедра:
- Хайде бе Кюфте, още малко и щях сама да си посегна, виж колко съм мокра - прекарала пръсти по горещото си пиче.
Иван го извадил в движение, скочил отгоре и жадно проникнал в нея.
Изпаднала в екстаз, взела да пъшка и вика името му:
- Ох Кюфте, Кюфте, оооо...
От стонове те и се събудили попа и попадията:
- Стани ма попадийо, върви и виж какво й става на щерката - сръчкал жена си дядо поп. - нали й казах да не яде толкова кюфтета, че ще и стане тежко - взела газената лампа попадията и се запътила към стаята на дъщеря си.
Изпадна в ужас като видяла гостенина как навирил баджаците и яко блъскал щерка й, която горката се виела и стенела...
- Тичай дядо попе, ела да видиш какво става - развикала се попадията
- Какво ма жено - надигнал съненати си глава попа.
- Ела да видиш, Пу*ката е между краката на нашата щерка
- Ами, къде искаш да бъде ма проста жено, на челото и ли, разбира се, че между краката й ще бъде - завил се презглава попа и продължил да си хърка
Жена седи до леглото на умиращия си съпруг. Той я пита:
- Миме, помниш ли, когато ме взеха в армията, ти беше ли с мен?
- Да, скъпи!
- А помниш ли, когато ме уволниха от работа и няколко години не можах да си намеря нова, тогава ти беше ли с мен?
- Разбира се, скъпи!
- А помниш ли, когато ме прегазиха пиян и лежах в болницата три години. Ти и тогава ли беше с мен?
- (Плачейки) Да, мое съкровище!
- И сега, когато умирам ти седиш пак до мен. (Жената започва да ридае).
- Миме, мисля си, че ти ми носиш само нещастие! ...
Отишли в едно село да интервюират 120-годишен дядо - да разкаже за живота си, как се е запазил досега. По едно време му звъни джиесема (модерен дядка бил), разменя набързо няколко думи и става:
- Туй ще е интервюто журналистчетата, работа ме чака.
- Ама защо така внезапно...
- Брат ми ме вика.
- Ооо, вие имате брат? Жив?
- Да, той е на 125 години.
- Невероятно! А защо ви вика?
- Баща ми има нужда от помощ и ще ходим да помагаме.
- Я! Ама вашия баща също е жив?
- Да, баща ми е на 150.
- И с какво ще му помагате ако не е тайна?
- Има да се доизкусуряват някои детайли от сватбата на дядо ми...
- Дядо ви е жив?
- Да, дядо е на 180 години и днес ще се жени за 18-годишна.
- Е че не му ли е малко късно, бива ли го още за такива работи...
- Абе аз не знам късно ли е, рано ли е или дали го бива. Той самият също не ще да се жени, ама техните като го натискат...