Студена януарска вечер. Талантливият инженер Петров излиза от портала на завода, и вместо да чака мръсният и миришещ автобус, решава да се пробва на автостоп. Изненадващо до него заковава спирачки чисто нов Land Rover, зад волана на който седи ослепителна блондинка. Инженерът е доста притеснен и заявява, че чака приятел да го вземе и по погрешка е вдигнал ръка, но красавицата настоява той да се качи вътре. По пътя тя му казва, че иска да вземе една приятелка, която се оказва брюнетка, сякаш слязла от корицата на списание за мъже. Предлагат му да минат заедно през магазин, славещ се с продажбата на качествени маркови стоки и след като се запасяват с маркови питиета и мезета, питат Петров за адреса. Пред разкъртената панелка, пред която се озовават, му заявяват, че не биха искали да пият в колата и го молят да ги приеме в боксониерата си. Качват се и следва див купон, гарниран с шведска тройка до ранни зори. Минават три месеца и двете приятелки се засичат на някакъв коктейл. Брюнетката: - Ох, как ми писна от всички индустриалци, банкери, интелектуалци и известни спортисти по тези соарета!!! Дали да не се обадим на Петров? Блондинката отговаря видимо притеснена: - А как мислиш? Дали той ще си спомни за нас?
Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" Аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!