Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Миналия уикенд ходихме на село, брахме сливи. Както не видели сливи – малко се поувлякохме и набрахме три касетки – 82 килограма. Отначало мислехме да дадем половината на комшиите, обаче аз се възпротивих и казах: - Не ги давам! В общи линии, огледахме се и пресметнахме. Излезе, че ако всеки от нас – аз, жена ми и бабата – яде по 15 сливи на ден, то до края на месеца ще ги изядем. Вече втора седмица сме на сливова диета. Бабата след първите три дни се предаде, та се наложи нейната порция да си я разделим с жената. Нищо лошо по принцип, но се оказа, че сливите в такова количество имат неочакван ефект върху организма. А бе, не точно неочакван… Просто тоалетната понякога е заета. А бе, не точно понякога… Постоянно. Направо казанчето с водата не успява да се напълни. С жена ми общуваме единствено през вратата. Когато тя е тук, аз съм там, когато тя е там, аз съм тук. Бабата засега не я пускаме там – не и трябва чак пък толкова. Сутрин се налага да пътувам за работа по-бързо от обичайното. Вчера за малко да ме глобят за превишена скорост. Размина ми се! Дългите съвещания засега ги пропускам. Във фитнеса временно не ходя – старая се да не се напъвам излишно. Знаеш ли какво може да стане… Обличам се топло, за да не би, не дай си боже, да кихна. За сметка на това походката ми сега е бърза, решителна, винаги съм стегнат и съсредоточен. С хора общувам малко и по правило – от прилично разстояние. Шефът ме пуска да си ходя в къщи по-рано. У дома всичко върви по-добре отработена схема – пристигам, целувам жената, гоня баба от тоалетната и сядам. Излизам, вечерям (сливи, разбира се), целувам бабата, гоня жената от тоалетната и сядам. Навън излизаме малко. Стараем се да не се отдалечаваме много от вкъщи. Кой го знае, хм… Топли ме мисълта, че останаха още само някакви си две кила. Това е всичко, извинете, налага ми се да тръгвам...
- Докторе, помагай! - казал Пешо, влизайки в кабинета на личния си лекар. - Жената ме изцежда от с*кс, а нямам силата да и отказвам. Какво да правя? - Няма страшно! - казал лекаря. - Имам едни хапчета специално като за теб. Пиеш едно хапче и си готов. Изпил Пешо хапчето и се прибрал. Вечерта, като си легнал жена му го прегърнала с надеждата за поредната доза „любов“, но ги очаквала голяма изненада - на оная му работа били поникнали ръце. Пробвал Пешо да го вкара, но ръцете подпирали във бедрата и не позволявали да извърши проникване. С натъжена физиономия, но със скрито задоволство обяснил на жената, че няма да се получи и заспал блажено и спокойно. Така продължила семейната идилия около месец, а мъжкото в него започнало да напира и решил да иде пак на лекар: - Вече си отпочинах добре. Дай някакво хапче, че да се скрият тия ръце. - А, не става така. - казал лекаря. - С хапче поникват, но се махат само хирургически и 8 месеца без с*кс. Излязъл Пешо омърлушен и седнал на една пейка в двора. Скалпела си е скалпел - страшно нещо. Минавайки от там, неговият стар приятел Киро, го забелязал и заговорил; - Пеше, що си оклюмал бре? Какво ти има? Той му обяснил ситуацията в която се намира и започнал да плаче. Киро седнал до него, прегърнал го и му казал; - Ех Пешак, няма нужда да си правиш операция. Аз също ги имам тези ръце но съм му намерил цаката. Удряш го силно по главата. Посягаш за втори удар, а той се прикрива с ръцете. Тогава вкарваш и те така те!