Връща се възрастен криминален след петнадесет години прекарани зад решетките. Приятелите го посрещат и му казват: - Брато, ти и заради нас лежа, не ни издаде, когато те хванаха. Всичко на себе си пое, затова сме ти много задължени... Ето, купихме ти мезонет в центъра, луксозно обзаведен, всичко е както трябва, сам ще видиш... В гаража джип - съвсем нов, намерили сме ти и жена красавица - с фигура на модел, добра и сгодна, а ако знаеш каква е домакиня.... Накратко братле, радвай се на живота! След две седмици срещат своя приятел и го питат: - Браточка, как си? Всичко наред ли е? Имаш ли нужда от нещо? - О, благодаря приятели! Всичко е перфектно. Апартаментът - палат, колата - звяр, жената - страхотна, грижи се за всичко. А, ако знаете как готви! П*рно списанията в леглото ми носи, когато се почувствам напрегнат... - Чакай, чакай! Защо списания? Нали имаш жена, защо не еб*ш нея? - А защо да я е*а? Не краде, не лъже, не се дуе...
Един ден Иванчо казал на баба си:
- Бабо, ще те водя с мене на риба, Приготвил съм въдица, такъми, лодка, всичко...
- Ама как за риба, бе баби, аз съм възрастна жена, работа си имам...
- Идваш с мене на риба или изклах кокошките в курника - ядосал се Иванчо и баба му, ще не ще, се съгласила.
Отишли на езерото, пуснали лодката и като стигнали до най-дълбокото, Иванчо захвърлил въдицата във водата и казал на баба си:
- Сега, бабо, сваляй гащите и ще те е*а!
- Ама как ще ме еб*ш бе, Иванчо, не те ли е срам, аз съм ти баба, на възраст съм вече...
- Или ще те е*а, или ще те хвърля в езерото!
Ще не ще, бабата свалила гащи и Иванчо я нае*ал.
На другия ден бабата се оплакала на бащата на Иванчо. Бащата отишъл тогава при него и започнал да му се кара:
- Абе, сине, как не те е срам да еб*ш майка ми!
А Иванчо му отвърнал:
- А ти като еб*ш мойта, аз казвам ли ти нещо?
Червената шапчица, Маркиз дьо Сад (из "Диалози в горската къщичка")
Виконт дьо Люпен: …Е, какво пък, скъпа любов моя, за да ти се отплатя за днешната любезна сговорчивост, то ще възнаградя страстта Ви с една невръстна девственица, красива, като самата Афродита.
Графиня Гран-Моазел: Какво? Вие знаете тайното ми желание? Да бъда с жена?
В. дьо Л.: О, това ще е само един урок за начинаещи; тя е едно момиче, с което се запознах миналата есен в един манастир, докато очаквах де предприема едно морско пътешествие. Там не ни се представи кой знае какъв случай, за да се осмелим на нещо повече - прекалено много очи ни гледаха иззад храстите, подобно ловци, дебнещи напразно вълци край известна на всички пътека? Но, вън от всяко съмнение, си обещахме, че ако се срещнем отново, то ще се отдадем на единственото си, така и останало неудовлетворено желание… Скоро красавицата, наричана още гальовно - "Le Petit Chaperon rouge", се очаква да пристигне тук и да прекара с нас, а най-вече - с теб, приятелко моя, цели два дни… два прекрасни дни, по-голямата част от които възнамерявам да употребя за възпитанието на тази млада особа и обучението и в началата на познанието на това, което за нас мъжете е аналога на зъбите и ноктите в любовната борба… Е, графиньо, достоен ли е за въплъщение във вашите покои, този план, изникнал отдавна в моето въображение?
Г. Г.-М.: Само и единствено в това въображение той и би могъл да се роди, кавалере мой, а аз обещавам да го следвам неукоснително и да изиграя докрай отредената ми от вас роля.
Червената шапчица, Oскар Уайлд
Вълкът: Извинете вие не ми знаете името, но…
Бабата: О, няма значение. В съвременното общество с най-добро име се ползват тези, които нямат име. C какво мога да ви услужа?
Вълкът: Виждате ли… Cъжалявам, но съм дошъл да ви изям.
Бабата: Колко мило. Вие сте твърде остроумен джентълмен.
Вълкът: Но аз говоря сериозно.
Бабата: И това придава особен блясък на вашата духовитост.
Вълкът: Радвам се, че не се отнасяте сериозно към факта, който току що ви съобщих.
Бабата: Днес да се отнасяш сериозно към сериозните неща е проява на лош вкус.
Вълкът: А към какво трябва да се отнасяме сериозно?
Бабата: Разбира се, към глупостите. Но вие сте непоносим!
Вълкът: Кога един вълк е непоносим?
Бабата: Когато прекалява с въпросите.
Вълкът: А една жена?
Бабата: Когато никой не може да я постави натясно.
Вълкът: Много сте строга към себе си.
Бабата: Разчитам на вашата дискретност.
Вълкът: Имайте вяра. От мен няма да излезе нищо.
(изяжда я)
Бабата: (от коpема на вълка) Жалко, че избързахте. Tъкмо си бях приготвила една твърде приятна духовитост.